— Дошли сме, за да издирим каквото можем за Института — припомних и на двамата. — Съжалявам, Иги, но се надявам скоро да свикнеш. Ръч, не сме дошли да се забавляваме. Целта ни е да открием Института.
— Как ще го направим? — попита Ейнджъл.
— Имам план — рекох твърдо.
За Бога, кога ли щях да престана с всички тези лъжи.
76
Ако обкръжите Ню Йорк с ограда, ще получите най-големият постоянен цирк на света.
Когато се събудихме призори, по дългите с километри алеи на Сентръл парк вече имаше хора, които тичаха, караха колела, дори яздеха. Слязохме от дърветата и тръгнахме нехайно по алеите.
След час около нас хвърчаха кънкьори, уличните артисти оправяха реквизита си, а край пейките беше пълно с хора с кучета и майки, които бутаха количките си.
— Онази жена води шест бели пудела! — изсъска Ръч в шепата си. — За чий дявол са й цели шест пудела?
— Може да ги продава на деца с големи очи — предположих аз.
— Усещам някаква страхотна миризма — обади се Иги и взе да върти глава, за да открие източника й. — Какво е това? Ето там — посочи вляво от мен.
— Един човек продава нещо за ядене — отговорих. — Пише „фъстъци с мед“.
— Ето къде отивам — каза Иги. — Може ли малко пари?
Тримата с Иги и Ейнджъл купихме шест малки пакетчета фъстъци с мед (наистина ухаеха райски), а Зъба, Ръч и Газопровода отидоха да видят една жена, облечена като клоун, която продаваше балони.
Когато тръгнахме към тях, нещо в поведението на жената клоун ме смути. Беше вперила поглед в един изтупан чернокос мъж, който вървеше по близката алея. Той също я погледна.
По гърба ми пробягаха тръпки. На мига цялото удоволствие от хубавата сутрин се изпари. Попаднах в плен на страха, гнева и изключително силния инстинкт за самосъхранение.
— Иги, тревога — прошепнах. — Бързо при останалите.
Ейнджъл се беше долепила плътно до мен, стиснала здраво ръката ми. Забързахме към другите. Зъба по навик оглеждаше околността и щом забеляза напрегнатото ми изражение, хвана Ръч и Газопровода за раменете и ги поведе към нас.
Събрахме се и ускорихме крачка. Един поглед назад ме увери, че чернокосият тип ни следва. Към него се присъедини жена. На вид беше същата като него — пропита от решителност и сила.
През ума ми потече река от героично премълчани ругатни. Огледах околността за възможни маршрути за бягство, места, откъдето можехме да излетим, места, където да се скрием.
Настигаха ни.
— Бягайте! — казах.
И шестимата можехме да надбягаме повечето възрастни, но Заличителите също бяха генетично усъвършенствани. Не намерехме ли изход, бяхме свършени.
Преследвачите ни станаха трима — появи се още един красавец. Подтичваха леко и скъсяваха разстоянието помежду ни.
Алеите се вливаха една в друга, като ту се стесняваха, ту се разширяваха. Непрекъснато трябваше да отскачаме от пътя на колоездачи и кънкьори, които се движеха твърде бързо, за да ни избегнат.
— Четирима са — обяви Зъба. — По-бързо, банда!
Ускорихме ход. Бяха на около двайсет метра зад нас. На красивите им лица грееха мазни усмивки.
— Шестима! — казах.
— Прекалено бързи са — констатира Зъба очевидното. — Дали да не полетим?
Прехапах устни и стиснах ръката на Ейнджъл още по-здраво. Какво да правим, какво да правим? Приближаваха все повече и повече…
— Вече са осем! — каза Зъба.
77
— Наляво! — каза Иги.
Безпрекословно всички рязко свихме наляво. Нямах никаква представа как беше разбрал какво ще намерим там.
Алеята внезапно свърши в нещо като площадче, по чиято периферия улични продавачи предлагаха какво ли не. Пред групата тухлени сгради отляво голямо множество деца чакаха да преминат през метален портал.
Мярнах една табела: „Зоопарк «Сентръл парк»“.
— В тълпата! — прошепнах.
Ловко се смесихме с групата деца. Зъба, Иги, Ръч и аз приклекнахме, за да изглеждаме по-ниски, и се запромъквахме към средата на множеството, за да сме заобиколени отвсякъде с деца. Присъствието ни явно не смущаваше останалите — към двеста чакаха да влязат през портала.
Потиснах желанието си да измуча като крава и надникнах през рамото на едно момиче. Заличителите се бяха разпръснали и се оглеждаха за нас с ядосан вид.
Един от гадовете се опита да мине покрай полицая на портала на зоопарка, но онзи застана на пътя му.
— Днес пускаме само ученици — чух гласа му. — Достъпът за възрастни е ограничен. Вие сте придружител? Така ли? Да видя пропуска ви.