С жален вид тя вдигна мечето ангел и го показа на жената.
— Какво е намислила… — удиви се Зъба.
Жената се поколеба, после каза нещо, което не чух, лицето на Ейнджъл светна и тя кимна ентусиазирано.
— Някой ще купи нещо на Ейнджъл — каза Иги тихо.
Тя знаеше, че я наблюдаваме, но отказваше да ни погледне. Петимата ги последвахме до касата и пред удивения ми поглед жената извади портфейла си с леко объркан вид и плати мечето на Ейнджъл, която буквално взе да подскача на място от радост, стиснала мечето пред гърдите си. Каза „благодаря“ поне хиляда пъти. Жената — все още леко объркана — се усмихна, кимна и излезе от магазина.
Стълпихме се около най-младия член на ятото.
— Какво стана? — попитах. — Откъде-накъде тази жена ти купи мечето? Та то струва четиридесет и девет долара!
— Какво й каза? — поинтересува се Иги. — На нас никой не ни купува разни неща.
— Нищо — отвърна Ейнджъл, стиснала здраво мечето си. — Просто помолих госпожата да ми го купи, тъй като наистина го исках, а нямах достатъчно пари.
Поведох останалите към изхода, преди Ейнджъл да накара някого да й купи гигантския жираф.
Навън слънцето грееше ярко в небето. Време беше за обяд. Както и да продължим търсенето.
— Значи просто помоли някаква непозната да ти купи скъпа играчка и тя те послуша, така ли? — попитах Ейнджъл.
Тя кимна и приглади козината на мечето около ушите му.
— Да. Помолих я да ми го купи. Учтиво, мислено.
92
Спогледах се със Зъба. Това беше малко плашещо. Всъщност доста плашещо.
— Хм… какво точно имаш предвид? — попитах.
Ясно, можеше да чете мислите и чувствата на повечето хора. Но за пръв път чувах, че може и да изпраща мисли.
— Просто я помолих наум — рече Ейнджъл разсеяно и оправи малките бели крилца на мечето. — И тя каза „добре“. И ми го купи. Ще го кръстя Селесте.
— Ейнджъл, искаш да кажеш, че си повлияла на жената и си я накарала да ти купи мечето? — попитах предпазливо.
— Селесте — каза тя. — Какво значи „повлиявам“?
— Да въздействаш на някого или нещо — отговорих. — Звучи ми все едно си накарала жената да ти купи мечето…
— Селесте.
— …Селесте, независимо дали го е искала, или не. Разбираш ли за какво ти говоря?
Тя повдигна вежди, а после и рамене и се огледа гузно. Но после лицето й светна.
— Да, но аз наистина исках Селесте. Повече от всичко на целия свят.
Все едно това оправяше нещата.
Отворих уста, за да започна с житейския урок, който непременно трябваше да бъде изнесен в този момент, но Зъба улови погледа ми. Изражението му казваше: „зарежи“. Млъкнах и кимнах, решена по-късно да разбера защо го беше направил.
А сега, обратно към мисията. Де да имах поне една проклета следа към този Институт.
За обяд си купихме фалафели, които погълнахме на крак, оглеждайки се за опасности. Ейнджъл затъкна мечето си — Селесте — в ластика на панталоните си, за да са свободни ръцете й.
Тя е само на шест и боговете знаят, че не е получила обичайното възпитание. Въпреки това все си мислех, че е достатъчно голяма, за да прави разлика между добри и лоши постъпки. Надявах се, че разбира, че да повлияе на жената, за да й купи Селесте, беше лошо. И все пак го беше направила.
Това ме притесняваше.
Потръпнах и докоснах слепоочието си, а Гласът рече с копринен тон:
Това е просто играчка, Макс. Децата заслужават играчки. Не мислиш ли, че и ти заслужаваш някоя?
— Голяма съм за играчки — троснах се ядосано, а Зъба ме погледна учудено.
— Искаше играчка ли? — попита Газопровода объркано.
Поклатих глава. Не ми обръщайте внимание, момчета, просто пак разговарям с моето Гласче. Поне този път главата не ме болеше толкова.
Съжалявам, че понякога боли, Макс. Не искам да ти причинявам болка. Искам да ти помогна.
Стиснах устни, за да не отговарям. Когато ми трябваше информация, мълчеше. Когато не исках да го чувам, изведнъж започваше да дърдори.
Дразнещо — почти колкото Зъба.
93
Бях на път да откача сериозно. Накъдето и да се обърнех, ме дебнеше нещо от отвъдното. Ако не беше глас в главата ми, щеше да е телевизорът на някоя витрина. Или невръстен хакер в тунела на метрото, на чийто компютърен екран се мъдри съдържанието на мозъка ми. Или шофьор на автобус, който знае къде е забавлението. Или Заличители. Как беше онзи израз — параноик ли си, ако някой те преследва наистина?