Зъба дохвърча отнякъде, вдигна ме рязко на крака и ме дръпна след себе си.
— Чакай! — казах. — Зъб… мисля, че е мъртъв.
Зъба погледна мен, после Заличителя, и заби обувка в неподвижното му тяло. Той не помръдна и не мигна. Без да пуска ръката ми, Зъба клекна до него и стисна китката му с пръсти, готов да скочи и при най-малкото движение.
— Права си — каза и се изправи. — Мъртъв е. Какво му направи?
— Нищо. Помъчих се да се освободя, но без резултат. После изведнъж се срина като торба цимент.
Тълпата се сгъсти и се приближи. Дотичаха и останалите от ятото. Ейнджъл скочи в прегръдките ми и избухна в плач. Стиснах я и я утеших, като й казах, че всичко е наред и съм в безопасност.
Зъба обърна яката на Заличителя за секунда. И двамата видяхме татуировката на врата му: 11–00–07.
В този миг се появи полицейска кола с виещи сирени и мигащи светлини.
Започнахме да отстъпваме назад, встрани от тълпата.
— Проклет наркоман! — каза Зъба високо.
Тръгнахме бързо и свихме зад първия ъгъл. Пуснах Ейнджъл на земята и тя взе да подтичва с подсмърчане, за да не изостане. Стиснах я здраво за ръката и й се усмихнах успокояващо, но отвътре треперех. Едва ми се беше разминало.
Трябваше да намерим Института и да се махнем оттук — да се върнем обратно в пустинята. Някъде, където никога нямаше да ни намерят. Но денят вече беше към края си. Намирахме се близо до парка, където бяхме решили да преспим. Колите и такситата се носеха по улицата покрай нас, нехаещи за драматичните събития от преди малко.
— Значи е бил на пет години — рече Зъба тихо.
Кимнах.
— Създаден през ноември 2000 година, номер седем от партидата. Явно не са особено издръжливи.
А колко издръжливи бяхме ние? Всички заедно? Или поотделно?
Поех дълбоко въздух и се огледах. Очите ми се спряха на едно такси, което имаше на покрива си реклама със светещ надпис като онези на пицария „Феймъс Джо“, на някоя фирма за почистване или на някой ресторант. На тази тук се въртеше следният надпис: „Всяко пътешествие започва с една крачка“.
Като късметче от кафе на покрива на такси. Всяко пътешествие, една крачка. Една крачка. Премигнах, спрях на място и наведох очи към краката си, които правеха крачка след крачка в това дълго, странно пътешествие. След това забелязах едно криво повехнало дърво, засадено в дупка на тротоара. Корените му бяха защитени с метална решетка. Между пръчките й едва се виждаше пластмасова карта. Взех я, като се помолих да не е свързана със запален фитил.
Беше карта за банкомат. И отгоре й пишеше моето име: Максимум Райд. Дръпнах Зъба за ръкава и безмълвно му я показах. Опулените му за миг очи издадоха, че и той е смаян.
И воала, старата ми дружка Гласът се появи точно в този миг:
Можеш да я използваш, ако разгадаеш каква е паролата.
Огледах се, но загадъчното такси беше изчезнало.
— Мога да я използвам, ако разгадая паролата — казах на Зъба.
Той кимна.
— Добре.
Преглътнах и пъхнах картата в джоба си.
— Хайде просто да се доберем до парка — рекох. — До уютния безопасен Сентръл парк.
95
— Откъде разбира Гласът къде съм и какво виждам пред себе си? — прошепнах на Зъба.
Бяхме насядали по дебелите удобни клони на един огромен дъб в Сентръл парк. Бяхме на близо дванайсет метра височина и ако говорехме тихо, никой нямаше да ни чуе.
Освен ако на дървото нямаше микрофони.
Честно казано, вече не бих се учудила на нищо.
— Вътре в теб е — каза Зъба и се облегна на ствола на дървото. — И винаги е с теб. Ако е включен към някое от сетивата ти, знае къде си и какво правиш.
О, не — помислих си посърнало. Не се бях сетила за това. Значи никога не бях сама, така ли?
— Дори и в тоалетната? — Газопровода се ококори учудено и се ухили.
Ръч успя да сдържи своята усмивка, а аз изгледах Гази ядно с присвити очи. Ейнджъл оправяше роклята на Селесте и приглаждаше козината й.
Извадих банковата карта и я разгледах. Все още носех онази, която откраднахме от гадняра в Калифорния. Сравних ги. Приличаха си — новата изглеждаше съвсем редовна. Мушнах старата в един процеп в кората на дъба — така или иначе, вече не можехме да я използваме.
— Само трябва да разгадаем паролата — изсумтях и завъртях картата в ръце.