— Две порции само за вас? — уточни Джейсън.
Газопровода кимна.
— С пържени картофи. За начало.
— Аз искам мелба с горещ шоколад — каза Ейнджъл.
— Първо истинската храна — намесих се аз. — Трябва ти енергия.
— Добре — съгласи се Ейнджъл, премигна и погледна Джейсън. — Не сме някакви лигави богаташчета — каза му тя. — Просто сме гладни.
Джейсън се сепна, изчерви се и пристъпи от крак на крак.
— Тогава искам това тук, с вкусните ребра — каза Ейнджъл и посочи в раздела за възрастни. — И всичките работи, с които върви. И една кола. И една лимонада.
— Ребрата са половин килограм — каза келнерът. — Половин килограм месо.
— Мхм — кимна Ейнджъл, без да разбира какво има предвид.
— Ще се справи — рекох му. — Много е лакома. Ръч? Какво искаш?
— Една лазаня „Примавера“ — реши Ръч. — Или по-добре две. Нали върви със салата? И с хляб? И мляко. Може ли? — погледна към мен, а аз кимнах.
Джейсън застина — явно реши, че се занасяме с него.
— Две порции лазаня?
— Може би не е зле да си записвате — посъветвах го аз.
Изчаках го да запише поръчките им и продължих:
— За мен първо едно предястие със скариди. После свинско каре с кленов сироп, както си върви със зелето, картофите и прочее. Салатата специалитет с дресинг със синьо сирене. Една лимонада и един студен чай.
Джейсън записа всичко с изражение, сякаш някой му бърка в окото от около час.
— Крем-супа с омари — започна Зъба, — после порция ребра. И една голяма бутилка вода.
— Спагети и кюфтета — обади се и Иги.
— Това е от детското меню — каза келнерът ни с напрежение в гласа. — За клиенти под дванайсетгодишна възраст.
Иги се смръщи.
— Защо не опиташ агнешкия врат? — намесих се аз. — Върви с картофи и спанак, и сос от червено вино и розмарин.
— Добре, хубаво — каза Иги с раздразнение. — И две чаши мляко, и хляб.
Джейсън отпусна бележника си, изгледа ни и каза:
— Това е сериозно количество храна за вас шестимата. Дали не поръчвате прекалено много?
— Разбирам колебанието ви — казах аз и усетих, че няма да издържа още дълго. — Няма проблем. Донесете поръчката, моля.
— Ще трябва да платите всичко, независимо дали го изядете, или не.
— Да, в ресторантите обикновено се прави така — произнесох бавно и подчертано търпеливо.
— Сумата ще е доста висока — настоя той неразумно.
— Ясно ми е — отвърнах, като неуспешно се опитах да запазя добрия тон. — Принципът ми е ясен. Храната струва пари. Многото храна струва много пари. Просто донесете каквото поръчахме. Моля.
Джейсън ме изгледа вдървено и се отправи към кухнята.
— Много приятно място — каза Зъба с безизразно лице.
— Наистина ли поръчахме твърде много? — попита Ейнджъл.
— Не — казах й. — Спокойно. Вероятно не са свикнали с хора с апетит.
Помощник-келнерката донесе два панера с хляб и малки купички със зехтин. Дори и тя ни изгледа скептично.
Забих нокти в бялата покривка. И после всичко се обърна с главата надолу.
104
— Добър ден.
До лакътя ми се беше материализирал мъж в костюм. Джейсън беше с него.
— Здравейте — отвърнах предпазливо.
— Аз съм управителят. Мога ли да бъда полезен с нещо? — попита.
Това уловка ли беше?
— Ами, не мисля — отговорих. — Освен ако в кухнята не липсва някоя от поръчките ни.
— Аха, да, поръчките — рече управителят. — Изглежда, сте поръчали необичайно количество храна. Не бихме искали тя да отиде на боклука, или пък да ви стреснем с висока сметка, тъй като очите ви са били по-гладни от стомасите — изхихика пресилено.
— Ах, много мило от ваша страна — казах на крачка от избухването. — Но наистина сме много гладни. Не е ли в реда на нещата просто да поръчаме и след това да получим поръчката си?
Неизвестно защо това посочване на очевидното не се прие добре.
Управителят придоби изражение на насилена търпеливост.
— Може би ще се чувствате по-добре в някой друг ресторант — каза той. — Бродуей не е далеч.
Невероятно.
— Не думай — изсъсках и най-сетне си изпуснах нервите. — Възможно е, но ние сме тук и сме гладни. Мога да платя, а и днес имаме страхотен апетит. Ще ни донесете ли поръчаното, или не?
Управителят сякаш току-що беше сдъвкал лимон.
— Мисля, че не — отговори той и махна на широкоплещестия мъж, който се въртеше край вратата.