Предполагам, щеше да каже „гладна“, но се усети, че моментът не е подходящ.
И все пак наистина бяхме гладни. Трябваше да хапнем нещо. Щом адреналинът ми спаднеше, щях да потърся магазин или нещо подобно.
— Хората ни снимаха — обади се Иги.
— Да — потвърдих обезсърчено. — За неочаквана издънка това печели сериозни точки.
— И става все по-зле — каза един мазен глас.
Подскочих около тридесет сантиметра във въздуха, стиснах клона под себе си и погледнах надолу.
Дървото беше обкръжено от Заличители.
Неволно хвърлих озадачен поглед към Иги — обикновено той беше алармената ни система. Ако не ги беше чул, значи се бяха появили от нищото.
Един от тях пристъпи напред. Затаих дъх. Беше Ари.
— От теб отърваване няма — казах.
— Взе ми думите от устата — отвърна той с животинска усмивка.
— Помня те, когато беше тригодишен — продължих разговорливо. — Беше толкова сладичък, преди да станеш такъв ужасен вълчи тулуп.
— Не съм усетил, че съм обект на внимание — каза той и с изненада долових горчивина в гласа му. — И аз бях затворен на онова място, но вие ме отбягвахте.
Зяпнах.
— Та ти беше нормален — обявих. — И беше син на Джеб.
— Да, син на Джеб — изръмжа той. — На моменти се чудех знае ли изобщо жив ли съм, или не. Какво, мислите, направиха с мен, докато вие си играехте на семейство с моя баща? Нали не мислите, че просто ме изпратиха по живо, по здраво?
— Така… Този възел го развързахме — обади се Зъба под мустак.
— Ари, бях на десет години — казах му бавно. — Заради тези минали истории ли ни преследваш сега? И искаш да ни убиеш?
— Разбира се, че не. — Ари се изплю на земята. — Преследвам ви, защото това ми е работата. А миналите истории просто я правят приятна — озъби се той.
Показах му среден пръст. (Представяте ли си? Среден пръст. Аз на него… Така де, няма значение.)
Вече беше започнал да се преобразява и когато се ухили, муцуната му сякаш се разцепи на две като на куче. Извади нещо зад гърба си, с кафява козина и две бели…
— Селесте! — проплака Ейнджъл и тръгна надолу.
— Ейнджъл, не! — извиках аз, последвана от вика на Зъба:
— Не мърдай!
Мъничето ми обаче скочи и се приземи на един-два метра от Ари. Останалите Заличители тръгнаха напред, но той вдигна ръка и ги спря. Те застинаха напрегнато по местата си, впили студени вълчи очи в Ейнджъл. Ари размаха Селесте закачливо, а тя пристъпи напред.
Спуснах се на земята. Адреналинът във вените ми скочи.
Отрядът Заличители отново се размърда, но Ари отново ги спря.
— Докоснеш ли я, мъртъв си — заплаших го аз и свих юмруци.
Той се подсмихна и разтърси тъмните си къдрици на отслабващите лъчи на следобедното слънце. После отново размаха Селесте, а до мен Ейнджъл потръпна.
— Дай си ми мечето — каза тя с нисък напрегнат глас.
Ари се засмя.
Ейнджъл пристъпи напред, а аз я хванах за яката.
— Дай-ми-ме-че-то.
Гласът й прозвуча странно, различно. Беше впила поглед в очите му. Усмивката му повехна и на лицето му се изписа объркване. Спомних си как Ейнджъл беше накарала жената в магазина да й купи Селесте.
— Ти си… — започна Ари, след което се задави, закашля се и се хвана за гърлото. — Ти си…
— Пусни мечето веднага. — Гласът на Ейнджъл беше твърд като бетон.
Сякаш против волята си той разтвори острите нокти на силната си ръка и Селесте падна на земята.
Почти неуловима за погледа ми, Ейнджъл сграбчи мечето и скочи обратно на дървото.
Премигнах и се зачудих дали и аз изглеждам толкова изненадана, колкото Ари.
След няколко секунди, през които се опомниха, че Ейнджъл е изчезнала, останалите Заличители се раздвижиха. Ръката на Ари се изстреля напред и един от тях се удари в нея.
— Имате заповеди! — излая той на отряда. — Никога не ги нарушавайте!
Обърна се и ме изгледа замислено.
— Не може да ги нарушавате — каза по-спокойно. Говореше на мен. — Дори и да звучат глупаво. Дори и да ви идва просто да разкъсате ятото на парчета.
Един от Заличителите изръмжа с хищно настървение и аз едва се сдържах да не се разтреперя.
Ари се наведе към мен, сякаш за да ме подуши, както душеше плячка.
— Часът ти наближава, пиленце — прошепна той. — И тогава ще се заема лично с теб.
— Още е рано да точиш зъби, помиярче.
Той отвори уста, за да ми отвърне, но после наклони глава и запуши ухо с пръст, сякаш за да чуе какво му говори някой.