Ейнджъл не се беше показала. Още беше под водата.
Скочих на крака.
114
— Ейнджъл! — викнах и се хвърлих във водата.
Стигнах до Гази и го разтърсих.
— Къде се гмурна?
— Ето тук! — отвърна той. — Тръгна нататък! Видях я как се гмурна.
Зъба нагази след мен, Ръч и Иги също се приближиха. Петимата впихме очи в студената сиво-синя вода. Виждаше се само на двайсетина сантиметра разстояние. Една вълна ни заля.
— Сега е идеалният момент някой да открие, че има рентгеново зрение — измърморих, а сърцето ми се скова в ледена хватка.
Усетих силното течение, което побутваше краката ми, и забелязах, че вятърът духа откъм сушата.
Ръч сви ръце на фуния около устата си и извика:
— Ейнджъл!
— Ейнджъл! — викнах и аз и нагазих с широки крачки, с надеждата да се натъкна на нея.
Зъба беше бръкнал във водата, привел лице почти до повърхността. Разпръснахме се, присвили очи срещу слънцето, и започнахме да се гмуркаме под вълните.
Гърлото ме стегна и усетих, че ще се задавя. Гласът ми излизаше на насилени хрипове, очите ми смъдяха от солта и блясъка на слънцето.
Бяхме покрили голям кръг от около тридесет метра, но от нея все още нямаше и следа. Моята Ейнджъл. Погледнах към брега с надеждата да я видя да излиза и да тръгва към Селесте, която я чакаше, подпряна на парче дърво.
Минутите се точеха протяжно.
Усещах как течението ме притегля цялата. Непрекъснато си представях как тялото на Ейнджъл бива засмукано навътре, а тя опулва очи от ужас. Нима бяхме стигнали до тук, само за да я изгубим?
— Виждаш ли нещо? — извиках на Зъба.
Той поклати глава, без да вдига поглед от водата. Продължаваше да маха с ръце под повърхността.
Отново претърсихме цялата околност, всеки метър от плажа, от откритото море.
И отново.
И отново.
Зърнах нещо, присвих очи и се вгледах по-внимателно.
Какво беше… това не беше ли… о, Боже! На няколкостотин метра навътре се беше появила малка мокра глава на плитчици. Загледах се в нея, Ейнджъл се изправи във вода до кръста и ни помаха.
Краката ми едва не се подкосиха. Трябваше да се овладея, за да не падна по лице.
Двете се хвърлихме една към друга. Останалите се спуснаха след мен.
— Ейнджъл — едва прошепнах аз с облекчение, когато стигнах до нея. — Ейнджъл, къде беше?
— Познай какво! — рече тя весело. — Мога да дишам под вода.
115
Сграбчих я в ръце и притиснах мокрото й хладно тяло към своето.
— Ейнджъл — произнесох, като едва сдържах плача си. — Помислих, че си се удавила! Какви ги вършиш?
Тя се притисна в мен и я поведох към брега. Отпуснахме се на мокрия пясък. Газопровода също се опитваше да сдържи сълзите си.
— Просто си плувах — каза Ейнджъл. — По едно време, без да искам, глътнах малко вода и се задавих. Но не исках Гази да ме намери, защото играехме на криеница — обясни тя. — Затова останах долу и осъзнах, че ако преглъщам вода, не се давя и мога да остана по-дълго.
— Как така „ако преглъщам вода“? — попитах.
— Просто преглъщам, а после правя така. — Ейнджъл издуха въздух през ноздрите си, при което едва не избухнах в смях при вида й.
— И водата излиза от носа ти? — попита Зъба.
— Не — отговори Ейнджъл. — Не знам къде отива. От носа ми излиза въздух.
Погледнах Зъба.
— Извлича кислорода.
— Можеш ли да ни покажеш? — поинтересува се Зъба.
Ейнджъл стана и изприпка до брега. Когато водата й стигна до кръста, се гмурна. Стоях на няколко сантиметра от нея, твърдо решена този път да не позволявам да се загуби и за секунда.
Клекна, напълни устата си с вода и се изправи. Изглежда, преглътна, след което издиша въздух през ноздрите си. Така опулих очи, че се притесних, че ще изскочат от орбитите си — от невидими пори от двете страни на шията й се проточиха тънки струйки вода.
— Майко мила — сепна се Газопровода.
Ръч обясни на Иги какво става и той подсвирна удивено.
— И като правя така, мога да си стоя под вода и да плувам — каза Ейнджъл, размърда рамене и разтвори криле, за да ги изсуши на яркото слънце.
— Сто на сто и аз мога така! — каза Газопровода. — Нали сме брат и сестра.
Потопи се във водата и напълни уста. После я преглътна и се опита да издиша.
Задави се, закашля се силно, после отново се задави и едва не повърна.
— Добре ли си? — попитах, когато най-сетне се успокои.
Той кимна окаяно. Беше подгизнал и му се гадеше.
— Иги — казах, — виж дали ще напипаш нещо на шията на Ейнджъл — тези пори, през които излиза водата.