Преглътнах и се опитах да се окопитя. Предпазливо надникнах отново през прозрачния под. Бледи светещи линии чертаеха пътя, по който бяхме дошли, и местата, през които бяхме минали. Те продължаваха през мрежата от тунели напред като неонов знак, указващ посоката.
Рязко вдигнах глава, но над мен бяха гнусните жълти плочки на тавана, покрити с плесен — той не беше стъклен. Зъба все още ме държеше за ръка и ме гледаше напрегнато.
Усмихнах му се притеснено.
— Сигурно вече ти е писнало да ме гледаш с тревога.
— Действително взе да става малко досадно — рече той. — Какво стана? Този път, имам предвид.
— Дори не ми се обяснява — казах и избърсах студената пот от челото си. — Ще решиш, че съм за лудницата.
Заобиколих го внимателно и поведох останалите напред. В някои части на тунела през решетките високо над нас проникваше слаба светлина, в други беше мрачно и отблъскващо. Аз обаче крачех напред уверено, без колебание — имам чувството, че в продължение на километри. Спрях отново — нещо отвътре ме накара. Така ми продиктува фън шуй, разбирате ли? Уф.
Стояхме и се оглеждахме, като внимавахме да не настъпим някои от опашатите ни приятели. Изведнъж прозрях защо бяхме тук.
На мръсната гнусна стена на канала имаше почти невидима сива метална врата.
— Пристигнахме, банда. Това е.
123
Не бързайте да се ентусиазирате прекалено. Вратата, разбира се, беше заключена.
— Добре, банда — казах спокойно. — Ако някой случайно може да отваря ключалки с ума си, да си признае.
Никой не можеше.
— В такъв случай — Иги.
Дръпнах се встрани и внимателно го насочих към вратата. Чувствителните му пръсти се долепиха до нея и започнаха да опипват едва видимите ръбчета, а накрая се задържаха около ключалката. Кой би слязъл тук с ключ в джоба?
— Добре — прошепна той.
Както и очаквах, извади от джоба си калъфа с шперцовете. Нищо, че му го бях конфискувала два месеца по-рано, след като отвори ключалката на шкафчето ми у дома.
У дома… Дори не си го помисляй. Вече нямаш дом. Вече си бездомна.
Иги внимателно подбра нужния инструмент, после се отказа и взе друг. Ейнджъл пристъпи от крак на крак и изгледа с погнуса плъховете, които проявяваха притеснително любопитство към нас.
— Някой ще ни ухапе — прошепна тя, стисна ме за ръката и потупа Селесте през мръсната си блуза. — Мога да чета и техните мисли.
— Няма, миличка — казах й успокоително. — Просто ги е страх от нас. Никога не са виждали такива огромни грозни… същества и се чудят какви сме.
Тя ми се усмихна плахо.
— Вярно е, мислят ни за грозни.
Иги се справи с ключалката за три минути, което беше личен рекорд за него — трите ключалки на шкафчето ми му бяха отнели четири минути и половина.
Тримата с него и Зъба пъхнахме връхчетата на пръстите си в процепа и дръпнахме, тъй като нямаше дръжка. Масивната врата се отвори бавно със скърцане.
Пред нас се разкри дълго, тъмно, безкрайно стълбище, което, разбира се, слизаше надолу.
— Точно от това имахме нужда — изръмжа Зъба. — Стълбище, което се спуска в Царството на мрака.
Иги издиша шумно, без да е особено впечатлен.
— Ти си първа, Макс.
Стъпих на първото стъпало.
Оттук нататък трябва да се оправяш сама, Макс — проехтя Гласът в главата ми. — До после.
124
Отново ме връхлетя главоболие, по-силно отпреди.
— Не спирайте — викнах през рамо.
За разлика от канализацията, тук нямаше и помен от светлина — цареше непрогледен мрак. За щастие, всички се оправяхме добре в тъмното. Особено Иги.
Стъпалата като че нямаха край, а парапет липсваше. Явно хората, които ги бяха строили, не се интересуваха особено от безопасността.
— Знаеш ли какво правиш? — попита Зъба тихо.
— Приближаваме целта си — отговорих и продължих надолу в мрака. — Отговорите на въпросите, които си задаваме цял живот, вече са близо.
— Следваме съветите на твоя Глас — напомни той.
Пристъпих предпазливо.
— Ами да. И той не ни е подвеждал досега, нали?
Най-сетне стигнахме края.
— Готово — казах, а сърцето ми заби учестено.
— Пред теб има стена — съобщи Иги.
Протегнах ръка в тъмнината и пръстите ми докоснаха стената на половин метър пред мен. После напипах врата, а след това — и дръжката й.
— Врата — казах. — Може би пак ще имаме нужда от теб, Иги.
Завъртях дръжката просто за проверка и — о, чудо! — тя поддаде.