Едва затворих и телефонът иззвъня. Беше Уолт.
— Понаучих това-онова. Крузмарк вече е от големите баровци: благотворителни балове, светска хроника и останалата дандания. Седалището му е в Крайслер билдинг, а той живее на Сътън плейс, номер две. Телефонът го има в указателя. Записа ли?
— Черно на бяло — казах аз.
— Добре. Но Крузмарк отскоро е изплувал. Бил е моряк в търговския флот и според мълвата отначало натрупал пари с контрабанда на алкохол през Сухия режим. В каквато и кал да се е топил обаче, съдебното му досие е чисто. Пак по време на Сухия режим започва да изгражда флота си, естествено под панамски флаг.
Прекъснах го.
— А дъщерята?
— Маргарет Крузмарк, родена през двайсет и втора година. Родителите й се развеждат през двайсет и шеста. Майка й се самоубива няколко месеца по-късно, същата година. Маргарет се запознала с Фейвърит на някаква забава в нейния университет. Той бил дошъл да пее с оркестър. Годежът им бил големият скандал на 1941 година. Като че ли той е инициатор за развалянето му, но никой не може да се сети за причината. За момата разправят, че била малко отнесена. Може и за това да е било.
— Какво значи отнесена?
— Отнесена по отвъдното и така нататък. Предсказвала бъдещето на разни светски приеми. Винаги мъкнела в чантата си карти за таро. На хората това не им се нравело, особено когато започнала да хвърля карти на публични места.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно. По едно време й викали вещицата.
— Къде се намира тя сега?
— Никой не можа да ми каже. Явно не живее при баща си и понеже не е от ония, дето ги канят на големите приеми, тук не се знае нищо за нея. Последният път, когато „Таймс“ е писал за нея, е отпреди десет години, при заминаването й в Европа. Нищо чудно още да си е там.
— Уолт, ти си национално съкровище.
Веднага след разговора извадих указателя и отворих на К. Намерих Крузмарк, Итън; „Крузмарк, Морски превози“ и „Крузмарк, М., Астрологически консултации“ с адрес Седмо авеню, номер 881. За всеки случай набрах номера. Обади се женски глас.
— Един приятел ми даде вашия номер. Аз самият не съм много запален по астрология, но годеницата ми само на това вярва. Иска ми се да я изненадам, да й поднеса хороскопите на двама ни.
— Цената е петнайсет долара на хороскоп.
— Напълно приемливо.
— Освен това не правя консултации по телефона. Трябва да си запишете час.
Казах й, че съм съгласен и я попитах може ли същия ден да ме приеме.
— За днес следобед нямам нищо отбелязано в бележника. Така че изборът е ваш.
— А ако дойда веднага? Да кажем, до трийсет минути?
— Чудесно.
Казах й името си. Тя заяви, че го намира очарователно и ми съобщи, че живее в Карнеги хол. Казах й, че знам къде е и затворих.
11.
Входното антре в жилищната част на Карнеги хол е тясно, без никаква украса. Отдясно са асансьорите, до тях пощенските кутии. До черния вход за „Карнеги таверн“, в която иначе се влиза от Петдесет и шеста улица, зърнах списък с наемателите. „Крузмарк М., Астрологически консултации“, се намираше на десетия.
Хванах левия асансьор и съобщих етажа на стареца, почти безплътен в широката си униформа, напомнящ ветеран от Първата световна война. Той вторачи поглед в обувките ми и не каза дума. След малко затвори металната врата и асансьорът потегли.
Не спря никъде преди десетия етаж. Слязох и се озовах в дълъг и широк коридор, унил като антрето долу. На равни разстояния от стената стърчаха макари с брезентови противопожарни маркучи. Иззад затворените врати няколко пиана се надсвирваха в крещяща дисхармония, в дъното едно сопрано загряваше с вокализми.
Името М. Крузмарк бе изписано със златни букви на вратата, над него бе изрисуван странен знак: буквата „М“, продължена с насочена нагоре стрела. Звъннах и зачаках. Изчаткаха високи токчета, щракна ключалка. Вратата се открехна, доколкото й позволяваше опънатата верига.
От сумрака в мен се вторачи око. Гласът към него попита:
— Моля?
— Хари Анджел — представих се аз. — Обадих се преди малко и имам определен час.
— А, да, разбира се. Изчакайте, моля ви, за секунда.
Затваряне. Веригата издрънча, вратата се отвори вече широко пред едно ъгловато и много бледо лице, чиито котешки очи блестяха в безцветни орбити под черни гъсти вежди.
— Заповядайте — покани ме тя и се отдръпна, за да ми направи път.