— Вярно, така е. Докато следвах, всички момичета от моето общежитие го мислеха за Кларк Гейбъл.
Отпивах на малки глътки чая, който имаше вкус на ферментирали праскови.
— Брат ми имаше една позната на име Крузмарк, докато следваше в Принстън. Веднъж на някаква забава му гледала на карти.
— Сигурно е била сестра ми Маргарет. Аз съм Милисент. Близначки сме. Тя е черната магьосница на семейството, аз съм бялата.
— В Ню Йорк ли живее сестра ви? — попитах аз, макар да знаех отговора.
— Не, Меги е в Париж повече от десет години. От цяла вечност не сме се виждали. Как се казва брат ви?
— Джак.
— Не си спомням Меги да е споменавала такова име, но на времето около нея се въртяха тълпа момчета… А сега трябва да ми отговорите на няколко въпроса — тя взе от масата бележник и писалка. — За да мога да ви направя хороскопа.
— Готов съм.
— Роден сте на втори юни хиляда деветстотин и двайсета. Това вече говори много.
— Например?
Милисент Крузмарк ме изгледа с котешките си очи.
— Зная, че сте роден артист. Лесно се вживявате във всяка роля. Сменяте самоличността си по инстинкт така лесно, както хамелеонът сменя цвета на кожата си. За вас е важно да научите истината, но от друга страна, лъжете без всякакво колебание.
— Доста интересно… И какво друго?
— Способността ви да се въплъщавате в различни роли е нож с две остриета, защото ви създава затруднения, когато се сблъскат двете страни на вашата личност. Искам да кажа, че нерядко ви завладяват съмнения. „Как съм могъл да направя такова нещо?“ Този въпрос ви мъчи постоянно. Не ви е трудно да бъдете жесток, но в същото време не можете да приемете истината, че сте особено склонен да причинявате зло на околните. От една страна, сте упорит и настойчив, от друга, придавате голямо значение на интуицията — тя се усмихна. — Имате слабост към съвсем млади и мургави жени.
— Вие сте невероятна.
Това беше самата истина. Обрисувала ме беше безпогрешно. Единственото, което можех да възразя, е, че рождената дата не беше моята, а тази на Джони Фейвърит.
— Мога още много да ви кажа, стига да имам по-пълни сведения — бялата магьосница записа нещо в бележника си. — Обозначавам разположението на планетите през месеца, за да проследя влиянието им върху вашия хороскоп. Или върху този на момчето, за което ви споменах. Хороскопите ви си приличат.
— Много интересно.
Милисент Крузмарк гледаше бележника си със смръщени вежди.
— В момента ви заплашва голяма опасност. Съвсем наскоро сте се сблъскали със смъртта — няма й седмица. Покойникът не ви е бил близък, но смъртта му много ви е разстроила. По някакъв начин е замесена медицинската професия. Не е изключено вие самият скоро да попаднете в болница. Неблагоприятните фактори действат много силно. Пазете се от непознати.
Гледах тази странна жена, облечена в черно, и усещах как страхът завладява сърцето ми. Откъде можеше да знае толкова много неща? С буца в гърлото и пресъхнали устни я попитах:
— Какво символизира този медальон, който носите?
— Това ли? — Дланта, която положи на гърдите си, бе като птица, прекъснала за миг полета си, преди да излети отново. — Това е пентакъл. Талисман.
Пентакълът на доктор Фаулър не му бе донесъл особен късмет, но пък в момента на смъртта му е липсвал. Освен ако някой не е смъкнал пръстена на стария лекар, след като го е убил.
— Необходими са ми още някои сведения — каза Милисент Крузмарк, стиснала златната си писалка като стрела. — Кога и къде е родена годеницата ви? Точният час, точното място. За да определя паралела и меридиана. Впрочем вие не ми казахте къде сте роден.
Изредих каквото ми дойде наум, после прибягнах до ритуалния жест на господина, дискретно поглеждащ към часовника си, преди да оставя чашата на масичката. Изправихме се едновременно, като по сигнал.
— Благодаря ви много за чая — казах аз.
Тя ме изпрати до вратата, обещавайки да приготви хороскопите за следващата седмица. Казах й, че ще се обадя по телефона и двамата си стиснахме ръцете с механичния жест на войничета автомати.
12.
Триото на Дон Шърли свиреше в Хикъри клъб, но започваха много по-късно и когато аз се появих, барът тънеше в глух сумрак. Поръчах си едно уиски и се настаних така, че да наблюдавам входа. След още две уискита се зададе мъж с калъф за саксофон. Беше облечен с кафяво кожено яке и светлобежов пуловер с голяма обърната яка. Косата му бе късо подстригана, доста посивяла. Махнах му с ръка и той пристъпи към мен.
— Върнън Хайд?
— Същият — отвърна той с измъчена усмивка.
— Искате ли да си оставите саксофона и да пийнете едно?