Последвах ги в сянката, вървейки извън алеята, колкото може по-близо до дърветата. Малко преди Мийр алеята се разклонява. Тутс тръгна наляво, Епифани с останалите — надясно. А аз накъде? В крайна сметка последвах Тутс. Той се насочи към изхода на Седмо авеню. Дори и да не си отиваше право у дома, нямаше начин да не стигне там. Намерението ми беше да го изпреваря.
Промуших се през храстите, прескочих каменната ограда и пресякох Сто и десета улица тичешком. При ъгъла на Сейнт Никълъс авеню се обърнах и зърнах отдалеч бялата рокля на Епифани до входа на парка. Беше сама.
За малко не хукнах подир нея, но се отказах и дотичах до моя шевролет. Улиците бяха почти пусти и натиснах газта до край.
Паркирах близо до ъгъла на Мейкъмбс плейс и изминах пеш разстоянието до голямото каре при Харлем ривър. Входът на Тутс беше на Сто петдесет и втора улица. Открих номера на апартамента му на пощенските кутии, вградени в тухлената стена.
Външната врата не ми създаде никакви затруднения, отворих я за по-малко от минута с джобното си ножче. Тутс живееше на втория етаж. Качих се и разгледах ключалката. Не можех нищо да направя без куфарчето си. Седнах на стълбата над площадката и зачаках.
17.
Не чаках дълго. Чух го как пуфти по стълбите и загасих фаса в подметката си. Тутс не ме видя. Остави сака си на пода, потърси в джобовете си и извади ключа. Щом го завъртя в ключалката, аз се изправих.
Той протегна ръка, за да вдигне сака, и в този миг го хванах изотзад. С едната ръка сграбчих яката на балтона му, с другата го блъснах в апартамента. Той политна напред, падна на колене и сакът му отхвърча в тъмното. Запалих лампата и затворих след себе си вратата.
Тутс се изправи, запъхтян като попаднал в клопка звяр. Дясната му длан изчезна за миг в джоба на балтона и се появи с отворен бръснач. Разпределих тежестта си равномерно върху двата крака.
— Недей, старче, не искам да ти причинявам болка.
Той изръмжа нещо неразбираемо и тръгна тежко напред, размахвайки бръснача. Улових го над лакътя с лявата ръка и се залепих плътно за него, вдигайки рязко коляно нагоре, така че да го улуча там, където най-боли. Тутс изстена кратко и се стовари на задника си. Лекичко му извих ръката, колкото бръсначът да падне на килима и да го запратя с един ритник в другия край на стаята.
— Нали ти казах, Тутс, не се закачай.
Отидох, вдигнах бръснача, затворих го и го пуснах в джоба си.
Тутс се държеше с две ръце за долната част на корема, сякаш се страхуваше, че ако отвори длани, ще изпусне нещо.
— Какво искаш от мен? — измуча той. — Ти не си журналист.
— Най-сетне някакъв ред в куфалницата. Е, надявам се, че сега поне ще науча нещо по-конкретно за Джони Фейвърит.
— Боли. Имам чувството, че отвътре съм премазан.
— Ще мине. Искаш ли да седнеш на нещо по-високо?
Той кимна. Примъкнах зад него една табуретка от червена и черна кожа и му помогнах да се повдигне. Той продължаваше да охка и да се държи за търбуха.
— Слушай, Тутс, присъствах на цялата ви вечеринка в парка. Видях номера на Епифани Праудфут с петела. Какво беше това?
— Антилски обред — простена той. — Вуду. Не всички негри са анабаптисти.
— И каква е ролята на малката Праудфут във всичко това?
— Тя е мамбо, както майка й преди нея. Могъщи духове се изразяват чрез това девойче. От десетгодишна присъства на всяко хумфо. Още на тринайсет години стана жрица.
— Откакто се е разболяла майка й?
— Да. Горе-долу оттогава.
Предложих на Тутс цигара, но той поклати глава. Аз запалих и го попитах:
— И Джони Фейвърит ли разбираше от вуду?
— Ами нали беше любовник на мамбо, така че…
— Идваше ли на сбирките?
— Разбира се. Често. Той беше хунси босал.
— Какво е бил?
— Помагаше на мамбо, но не беше изкарал послушничеството.
— Как се наричат онези, които са го изкарали?
— Хунси канзо.
— Ти такъв ли си?
— Аз отдавна съм минал през ритуала на инициацията — вдигна той глава.
— И кога за последен път Джони Фейвърит е идвал на някое от пилешките ви партита?
— Нали ви казах, не съм го виждал от войната насам.
— А кокошият крак? Оня на пианото, с папионката?
— Това значи, че много съм се разприказвал.
— За Джони Фейвърит ли?
— За всичко.
— Значи от петнайсет години не си виждал Фейвърит?