Маргарет Крузмарк стисна с две ръце дланта на баща си.
— Анджел ще дойде пак. Нали трябва да си вземе хороскопа.
— Ти трябва да му го направиш.
— Вече е готов. Почти същият като на Джонатан. Единствената разлика е мястото на раждането. Можех направо по памет да му го направя.
— Чудесно! — Крузмарк изпразни чашата си. — Ако този детектив си гледа работата професионално, когато се яви за хороскопа си, би трябвало да е научил, че нямаш сестра. Все ще намериш нещо да му кажеш. Ти си умно момиче. Ако не можеш така да измъкнеш нищо, сипи му прахче в чая. Има сто и петдесет начина да накараш някого да говори. Трябва да разберем кой му плаща. Анджел ни трябва жив, докато не сме научили за кого работи — Крузмарк се изправи. — Предстоят ми няколко важни срещи, Мег, така че ако няма друго…
— Не, друго няма.
Маргарет Крузмарк се изправи на свой ред и приглади полата си.
— Ще те изпратя. Какво ще правиш следобеда?
— Не съм намислила още. Имам да купувам това-онова. После…
Не чух края, защото тежката врата се затвори зад тях.
Напъхах парцала заедно с микрофона в джоба на комбинезона. Бутнах прозореца. Не беше подпрян отвътре и се отвори веднага. Откачих единия ремък и спуснах омекналите си крака вътре. След миг бях откачил и другия и стоях прав в относителната безопасност на кабинета.
Затворих прозореца и се огледах. Страшно ми се искаше малко да потършувам, но знаех, че нямам време. Чашата на Маргарет беше почти недокосната. Вътре със сигурност нямаше опиат. Вдъхнах дълбоко уханието на коняка и го опитах. Приплъзна се по езика ми като кадифен пламък. Пресуших чашата на три глътки. Класата и възрастта на питието заслужаваха по-почтително отношение, но аз наистина нямах никакво време.
28.
Преоблякох се с такава скорост в килера, че и Супермен би ми завидял. Нямах време да подреждам нещата в куфарчето, напъхах всичко, микрофона, слушалката и револвера, в джоба на шлифера и оставих комбинезона и коланите на мияча, в кофата. Едва в асансьора се сетих за вратовръзката и я нахлузих надве-натри.
По цялата улица нямаше следа от Маргарет Крузмарк. Беше споменала за покупки из големите магазини и аз си казах, че сигурно е взела такси.
Качих се на метрото, смених линията на Таймс скуеър и слязох на Петдесет и седма улица. Позвъних в дома на Маргарет Крузмарк от една телефонна кабина. Никой не отговори. Минах пред сградата на Седмо авеню, номер 881, но не се спрях, защото пред асансьорите чакаха хора. Стигнах до ъгъла на Петдесет и шеста улица, запалих една цигара и се върнах назад. Този път фоайето беше празно. Шмугнах се по аварийното стълбище. Не ми се искаше някой от обслужващите по асансьорите да ме познае.
Да се качваш по стълби не е особена забава. Вече не бързах, спирах да си почина през етаж сред невъобразимата какофония на десетина различни урока по музика.
Пристигнах пред вратата на Маргарет Крузмарк запъхтян като тюлен, а сърцето ми биеше като метроном, отмерващ престо. Нямаше никой в коридора. Отворих куфарчето и извадих гумените ръкавици. Ключалката се оказа от често срещан модел. Натиснах няколко пъти звънеца, преди да изпробвам шперцовете.
Третият свърши работа. Влязох и затворих след себе си. Веднага ме блъсна миризма на етер. Също като в болница. Извадих револвера от джоба и се приплъзнах край стената на тъмното антре. Не беше нужна проницателността на Шерлок Холмс, за да се разбере, че нещо не е наред.
Маргарет Крузмарк не беше на пазар. Лежеше по гръб върху ниската масичка посред обширния огрян от слънцето хол, в сянката на посадените в саксии растения. Канапето, на което седяхме преди, се намираше сега до стената, така че тя бе отделена в средата на помещението, подобна на изваяние върху олтар.
Кенарената й блуза бе разпрана и малките й бели гърди биха били наистина приятна гледка, да не беше дългият неравен разрез от диафрагмата до ключицата. Кръвта още се стичаше от раната надолу по ребрата и разширяваше локвата върху масичката. Очите й бяха затворени — поне това.
Мушнах револвера в джоба и поставих пръсти отстрани на шията й. И през тънката каучукова преграда усетих, че е още топла. Лицето и беше спокойно, все едно спеше, а устните й изобразяваха нещо, което много напомняше усмивка. В този миг един стенен часовник отмери пет часа.
Веднага открих оръжието, с което бе извършено престъплението, под масичката. Жречески ацтекски нож от собствената й колекция. Обсидиановото острие не се виждаше от засъхналата кръв. Не го докоснах. Нямаше никакви следи от борба. Канапето бе отместено много внимателно. Веднага си представих как е станало всичко.