Сайфер побутна чинията си:
— Истината, господин Анджел, е неуловим дивеч.
31.
Излязохме заедно от ресторанта. Отпред чакаше ролс-ройс, сив металик. Шофьор в униформа отвори задната врата. Преди да се качи, Люк Сайфер ми стисна ръката:
— До скоро виждане.
В чакалнята на агенцията намерих Епифани Праудфут, заспала на канапето от изкуствена кожа. Носеше прасковен вълнен костюм и блуза от сив сатен. Под главата си бе подложила сгънатото морскосиньо манто. На пода стоеше кожена пътническа чанта. Тялото й бе свито във формата на буквата „S“, със сгънати колене и ръце, стиснали мантото. Беше красива като едновремешните скулптури от носовете на корабите.
Лекичко я докоснах по рамото. Тя премига.
— Епифани!
Сега вече очите й с преливащи кехлибарени отблясъци се разтвориха широко. Повдигна глава.
— Колко е часът?
— Три без малко.
— Толкова късно? Бях капнала от умора.
— От колко време сте тук?
— От десет сутринта. Май не спазвате много редовно работното си време.
— Имах среща с клиент. Къде бяхте вчера следобед? Минах през магазина, но нямаше никого.
Тя седна и спусна крака на пода.
— Отидох при приятели. Страх ме беше да оставам в къщи.
— Защо?
Епифани ме изгледа, сякаш бях малоумно дете.
— Що за въпрос! Първо пречукват Тутс. После научавам от новините, че бившата годеница на Джони Фейвърит е била убита. Нищо чудно следващата да съм аз.
— Защо казвате „бившата годеница на Джони Фейвърит“? Не й ли знаете името?
— Откъде да го знам?
— Стига вече, Епифани! Проследих ви вчера, когато отидохте при Маргарет Крузмарк. Чух целия ви разговор. Вие наистина ме мислите за глупак.
Ноздрите й потрепнаха, очите й заискриха.
— Опитвам се да си спася живота.
— Опитите ви са в погрешна посока. Като си помисля само на кого се доверявате. Какво кроихте с Маргарет Крузмарк?
— Нищо. До вчера сутринта даже не подозирах за съществуването й.
— Хайде, хайде, я си понапрегнете паметта.
— Какво искате, да измисля някаква история? — Епифани се изправи и заобиколи ниската масичка. — Истината ви казвам. Вчера, след като говорих с вас, се обади тази Маргарет Крузмарк. Каза, че на времето била приятелка с майка ми. Искаше да дойде при мен, но аз й казах, че имам среща в центъра. Тогава тя ме покани да намина у дома й, когато имам време. Не беше споменала дума за Джони Фейвърит, преди да отида при нея. Това е.
— Така да е, ще ви повярвам. А и нима някой би могъл да ви противоречи? Къде прекарахте нощта?
— В „Плаза“. Помислих си, че един суперскъп хотел е последното място, където ще потърсят едно момиче негърче от Харлем.
— Запазихте ли стаята?
Епифани поклати глава.
— Нямам толкова пари. А и не се усещах на безопасно място. Цяла нощ не можах да мигна.
— Явно при мен се чувствате в безопасност. Спяхте като къпана преди малко, когато дойдох.
Тя протегна изящната си длан и погали ревера на мантото си.
— Много по-сигурна се чувствам сега, когато вие сте тук. Трябва да ми помогнете.
Хванах я за брадичката и повдигнах главата й. Погледите ни се срещнаха. Прокарах пръст по бузата й.
— По-добре да ви заведа у дома да спите. Много по-удобно, отколкото в агенцията. Ей-сега ще ви откарам.
32.
Епифани изви врат, за да огледа викторианската екстравагантност на сградата от червени тухли, наречена „Челси“, където бе апартаментът ми. Разбрах по усмивката й, че й харесаха парапетите от ковано желязо, които разкрасяваха балконите.
— Кой е вашият?
Показах й.
— На шестия етаж. Точно под свода.
— Хайде да се качваме.
Имах две стаи, кухничка и балкон към улицата. Никакъв лукс по нюйоркските норми, но когато отворих вратата, изражението на Епифани бе такова, сякаш влизаше в покоите на Рокфелер.
Взех й мантото и го окачих с моето палто в антрето.
— Ще пийнете ли нещо?
Тя заяви, че идеята е прекрасна и аз отидох в кухнята да приготвя две уиски със сода. Когато се върнах с чашите, тя стоеше облегната на вратата и гледаше с широко отворени очи голямото, легло в спалнята ми.
— Това са ми владенията — заявих аз. — Все някак ще ги споделим.
— Не се съмнявам — отвърна тя с дрезгав, двусмислено звучащ глас.
Епифани отпи глътка уиски, заяви, че е чудесно и се разположи на канапето пред камината.
— Наред ли е? — посочи тя към нея.
— Стига да се сетя да купя дърва.
— Аз ще ви подсещам. Срамота е да не се използва.
Отворих си куфарчето, извадих от него афиша на Ел Цифр и й го показах.
— Знаете ли кой е този?