— Хей, Анджел, стига си спал!
Гласът на Стърн.
Епифани широко отвори уплашени очи. Поставих пръст върху устните си.
— Кой е? — обадих се със сънен гъгнив глас.
— Лейтенант Стърн. Размърдай се, Анджел. Докога да вися тук?
— Идвам, идвам.
Епифани седна в кревата, гледайки ме въпросително и уплашено.
— Полицаите — прошепнах аз. — Не знам какво искат. Най-вероятно просто да си поговорят с мен. Ти стой тук.
— Шавай по-чевръсто, Анджел — изрева Стърн.
Епифани поклати глава, изправи се и с няколко скока излезе от стаята. Чух вратата на банята тихичко да се затваря след нея, а през това време аз изритах разхвърляните й дрехи под кревата. Стърн пак задумка. Взех сака на Епифани и го наврях в дрешника под моите неща.
— Идвам де — обадих се аз, докато навличах един изтъркан халат. — Няма нужда да трошите вратата.
В хола зърнах един чорап на Епифани, провесен върху облегалката на канапето. Вързах го около кръста си като колан под халата и отворих входната врата.
— Колко време ти трябва, за да се натуткаш? — избълва Стърн, отмести ме и нахълта в хола, следван от Деймос. — Пак ли спим до обед, Анджел? — Стърн килна към тила потъмнялата си от пот шапка. — Май е имало купон снощи, а?
— Срещнах един стар приятел от армията. Вярно, пийнахме повечко.
— Без майтап?
— Е, няма да седна да ви лъжа, лейтенанте. На мен ми се пие кафе, та две не виждам. Да включа ли кафеварката?
Стърн седна върху облегалката на канапето.
— Бягай. Ако не го докараш както трябва, ще го излея в клозета.
Сякаш това беше сигнал: от банята се разнесе силен трясък.
— Кой е там? — посочи Стърн към затворената врата.
В същия миг вратата се отвори и се показа Епифани с парцала и кофата в ръце. Беше си облякла сивата престилка на чистачката, на главата й се мъдреше някакъв парцал, вързан като забрадка. Влезе с провлачена крачка, сгърбена като старица.
— Оттатък сичко съм опраила, гусдин Анджел — каза тя със свадлив тон, съвършено наподобявайки говоренето на старите негърки. — Гледам, гости ви дошли, затуй шъ отида нещо друго да свърша, пък шъ дода после да си довърша.
— Добре, добре, Етел. — Едвам удържах смеха си, когато минаваше пред мен. — Аз ще излизам скоро, но ти имаш ключ, ела, когато ти е удобно.
— Тъй, тъй. — Тя измляска с устни, все едно избутваше ченето си и зашляпа към външната врата. — Довиждане, гусда, шъ прощавате, ако има нещо.
Стърн я гледаше зяпнал. Деймос се чешеше по тила. Питах се дали забелязват, че е боса и не дишах, докато тя излезе.
— Ех, тия негри — измърмори Стърн. — Що не са си стояли в Африка, да си ядат бананите. — Той стана и се опря в стената на кухничката, до хладилника. — Говори ли ти нещо името Маргарет Крузмарк?
— Нещо особено, не.
— Хайде, хайде!
— Друго не знам, освен онова, което пишеше във вестниците.
— По-точно?
— Че е дъщеря на милионер и че онзи ден е била убита.
— И нищо друго?
— Какво друго? Аз не мога да се занимавам с всички убийства, които стават в този град. Имам си работа.
В този миг сержант Деймос, който беше отишъл в стаята, извика оттам:
— Какво е това?
През отворената врата видях, че стои пред куфарчето ми и разглежда картончето, което бях взел от бюрото на Маргарет Крузмарк.
Усмихнах се:
— Това ли? Покана за конфирмацията на моя племенник.
Деймос го разглеждаше със свъсени вежди.
— А защо пише на чужд език?
— Пише на латински.
— А това тук какво значи? — попита Деймос, сочейки обърнатия пентакъл.
— Както виждам, вие не сте католици. Това е емблемата на ордена на свети Антоний. Моят племенник пее в църковен хор.
— Прилича на оная дрънкулка, дето носеше стрина Крузмарк.
Аз си намазах с масло една филия.
— Навярно и тя е била католичка.
— Не ми се вярва — изръмжа Стърн. — Май по-скоро я избиваше на езичество.
— Аз мислех, че разследвате убийството на Тутс Суит.
Безстрастният поглед на Стърн се кръстоса с моя.
— Така е, Анджел. Само че в някои отношения двете убийства си приличат.
— Мислите, че има нещо общо между тях?
— По-скоро теб трябва да питаме за това.
— Защо пък мен? Защо не портиерката долу на входа?
— Не се прави на тарикат, Анджел. Черньото, пианистът, имал вземане-даване с вуду. Стрина Крузмарк гадаела бъдещето и както личи, за разнообразие се занимавала и с черна магия. Пречукват ги и двамата един след друг, през ден, при страхотно сходни обстоятелства.
— Какво им е сходното на обстоятелствата?
— Не е твоя работа, с това се занимава полицията.
— Как искате да ви помогна, когато не познавам обстоятелствата? — попитах аз, докато вадех три чаши от шкафа.