— Започнах да се занимавам с отчетите и наличностите, когато мама се разболя. Зад тезгяха стоя само вечер. През деня имам двама продавачи.
— А ти какво правиш през деня?
— Най-вече уча. Ходя на лекции. Първи курс съм в университета.
— Прекрасно! Значи можеш да се оправяш в библиотеките. Ти ще намериш каквото ни трябва.
Изчаках в голямата читалня, докато Епифани ровеше в каталозите. Намерих едно свободно място. Върху абажура се виждаше същия номер, както и върху месинговата плочка на писалището: 666. Пред очите ми веднага изникна високомерният салонен управител в ресторанта „Шестиците“. Преместих се на друго място. На 724 се почувствах много по-добре.
— Сега ще видиш какво намерих — Епифани тръсна купчина прашни томове върху масата. — Не всичко е интересно, но има едно издание на „Тайния трактат“ от папа Хонорий, отпечатано частно в Париж през 1754 година.
— Моят френски не е много добър.
— Той е на латински. Аз ще ти го преведа. Това тук е нещо по-ново. Най-вече картинки.
Разлистих наслуки един огромен том и попаднах на средновековна гравюра, изобразяваща крилато чудовище, цялото в люспи, с огромни нокти вместо крака. Пламъци изскачаха от ушите му и измежду двата реда страховити зъби, осеяли зейналата паст. Отдолу пишеше: САТАНА, ГОСПОДАР НА ГЕЕНАТА.
Прелистих още няколко страници. На една елизабетинска гравюра се виждаше жена в бухнала рокля, коленичила зад гол дявол с херкулесово телосложение. Той имаше криле, козелска глава и дълги мръсни нокти. Жената бе прегърнала нозете му и завираше нос под вирнатата му опашка. Усмихваше се.
— Това се нарича гнусната целувка — обясни Епифани, която надничаше иззад рамото ми. — Така магьосниците засвидетелствали клетвата си за вярност към дявола.
Продължих да разглеждам книгата. След цяла поредица демони стигнах до талисманите. Имаше, много обърнати пентакли. Видях и един с цифрата 666, изписана в средата. Показах го на Епифани:
— Това е числото, което ненавиждам.
— Идва от Апокалипсиса.
— Откъде?
— От Библията. „Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек и числото му е шестстотин шейсет и шест.“
— Вярно ли е това?
Епифани ме изгледа над рамките на очилата за четене, които бе сложила.
— Ти наистина ли нищо не знаеш?
— Обаче съм много схватлив. Виж ти, името на тази жена е като на ресторанта, в който обядвах вчера.
Показах й на една гравюра дебела матрона със селска забрадка на главата.
Епифани ми преведе думата Воазен и надписа отдолу:
— Катрин Дезе, наречена Ла Воазен, магьосница и гадателка. Организирала черни меси за маркиза Дьо Монтеспан, любовницата на Луи XIV, и за други благородници. Била арестувана, подложена на изтезания, осъдена и екзекутирана през 1680 година.
— Това е книгата, която ни трябва.
— Забавно е наистина, но най-важното е тук: Malleus, Malificarum в „Откриване на магьосничеството“ от Реджиналд Скот, в „Магика“ на Алистър Кроули, в „Тайните“ на Алберт Велики, в…
— Чудесно! Сега ти ще се върнеш в къщи и ще си легнеш на канапето с една страхотна книга. Отбелязвай всичко, което ти се стори интересно, и най-вече онова, което има връзка с черната меса.
Епифани започна да трупа книгите една върху друга.
— Ти няма ли да дойдеш с мен?
— Имам много работа. Там е напълно безопасно. Ето ти ключа. — Извадих портфейла и дискретно й подадох двайсет долара. — За такси и за още нещо, ако ти потрябва.
— Имам си пари.
— Нищо, вземи ги за всеки случай. Друг път ти ще ми дадеш назаем.
— Не искам да оставам самичка.
— Сложи веригата на вратата. Наистина няма никаква опасност.
36.
Оставих колата в гаража и се върнах на Бродуей по слънчевия тротоар на Четирийсет и четвърта улица. Не бързах, радвах се на хубавото време, когато изведнъж видях Люк Сайфер. Излизаше от хотел „Астор“, носеше бежова барета и ловен костюм от туид, обут беше в ездачески ботуши. В ръката си (с ръкавица) стискаше кожена пътна чанта.
Видях го да отказва с жест таксито, предложено от портиера. После тръгна с бърза крачка към южния край на Манхатън, пресече Четирийсет и втора улица и зави на запад. Известно време го наблюдавах, след това тръгнах с него по срещуположния тротоар, без да го изпускам от очи.
Сайфер се открояваше в тълпата. Нищо чудно, с това облекло като за конни състезания сред сганта сводници, курви, наркомани и главорези, които пъкат по Четирийсет и втора улица. Бях готов да се обзаложа, че е тръгнал към централната автогара, когато за моя най-голяма изненада хлътна в един мизерен театрален салон.