— Къде откарахте Фейвърит?
— На Таймс скуеър. Беше вечерта на трийсет и първи декември 1942 година. Тръгнахме заедно през тълпата и той се изпари. Поне така си мислехме.
— По-полека, шефе. Да не би да искате да кажете, че след като сте платили двайсет и пет хиляди долара, за да приберете Фейвърит, го пущате да се стопи в тълпата?
— Точно така стана. Направих го заради дъщеря ми. Винаги съм й угаждал.
— И тя е искала Фейвърит да изчезне?
Крузмарк навлече един хавлиен халат.
— Мисля, че това беше някакъв номер на двамата, скроен още преди той да отиде отвъд океана. Не знам точно какви ги бъркаха тогава.
— Говорите за черна магия, така ли?
— Черна, бяла, знам ли? Мег винаги си е била особено дете. Още преди да се научи да чете, си играеше с таро.
— От кого се е научила?
— Не знам. Някоя суеверна гувернантка, някой от тогавашните готвачи европейци… Може ли да разбереш какво има в главите на хората, когато ги наемаш на работа?
— Знаете ли, че е гледала на карти в една барака в Кони Айлънд?
— Знам. Нали и там пак аз оправях нещата. Едничка ми е, затова я глезех.
— Намерих една мумифицирана ръка в гарсониерата й. Знаехте ли за нея?
— Ръката на славата. Смята се за талисман, който отваря всички врати. Дясната ръка на осъден убиец. Отрязана още докато е бил с въжето на шията. Тази ръка си има родословие. На един уелски разбойник е, осъден през 1786 година, капитан Силвърхелс. Мег я купила от един парижки вехтошар преди години.
— Спомен. Като черепа, който Фейвърит мъкнел в куфара си. Явно много са си допадали двамата.
— Да. На заминаване в армията Фейвърит подари този череп на Мег. Другите поднасят пръстен или нещо такова на гаджетата си. Този й даде човешки череп.
— Мислех, че дъщеря ви и Фейвърит са се разделили много преди това.
— Официално, да. Май и това беше част от техните си игрички.
— Дъщеря ви споменавала ли е пред вас името Еванджелайн Праудфут?
— Праудфут? Нищо не ми говори. Може и да е споменавала.
— А вуду? Да сте чували нещо такова?
— Не. Май не е точно по нейната част.
— Доктор Фаулър ми каза, че когато сте го взели от клиниката, Джони Фейвърит е бил в амнезия. Той позна ли дъщеря ви?
— Не. Беше като сомнамбул. През цялото време не си отвори устата. Докато пътувахме, не се извърна от стъклото, зазяпан в тъмното навън.
— С други думи, отнасял се е с вас като с чужди хора?
— Мег искаше да е така. Тя държеше да не му викаме Джони, да не говорим за миналото.
— На вас това не ви ли се стори странно?
— Всичко, което правеше Мег, беше странно.
— Дъщеря ви срещала ли се е с Фейвърит след това?
— Никога.
— Сигурен ли сте?
— Естествено. Имате ли основания да мислите обратното?
— Занаятът ми е да се съмнявам в онова, което ми казват хората. Защо сте толкова уверен, че никога, не го е виждала?
— Ние нямахме тайни един от друг. Тя не би скрила от мен такова нещо.
— Имам чувството, че не разбирате толкова от жени, колкото от кораби.
— Аз разбирах дъщеря си. Ако е видяла отново Фейвърит, това е станало в деня на убийството й.
— Човек, изпаднал в пълна амнезия, забравил дори собственото си име, се изгубва преди петнайсет години в тълпата посред Ню Йорк, изчезва безследно и после се явява изневиделица и започва да убива хора.
— Кого другиго е убил? Фаулър?
Усмихнах се:
— Доктор Фаулър се е самоубил.
— Едно самоубийство лесно може да се разиграе.
— Така ли? Вие как точно постъпвате, господин Крузмарк?
Крузмарк ме изгледа с тежкия поглед на морски разбойник.
— Не ми приписвайте неща, които не съм казал, господин Анджел. Ако съм искал да се отърва от Фаулър, можех да го направя преди години.
— Съмнявам се. Докато си е траел за изчезването на Фейвърит, той ви е бил по-полезен жив.
— От Фейвърит трябваше да се отърва. Не от Фаулър — изръмжа той. — Вие кое убийство разследвате?
— Не разследвам убийство. Търся един човек, изпаднал в амнезия.
— Надявам се да го намерите.
— Говорили ли сте за Джони Фейвърит пред полицията?
Крузмарк разтърка квадратната си брадичка.
— Тънка работа беше. Исках да ги насоча по вярна следа, без сам да се забърквам.
— Сигурен съм, че сте измислили някаква хубава история.
— Бисерче. Питаха ме с какви мъже се среща Мег. Казах им имената на две момчета, които тя е споменавала, но подчертах, че единствената голяма любов в живота й е Джони Фейвърит. Естествено те започнаха да ме разпитват за Джони.
— Естествено.
— Тогава им разказах за годежа им с Мег, за странностите му, за всичко онова, което вестниците не пишеха, докато беше звезда.