Намерихме си места от лявата страна на централната пътека. Зад пурпурнозлатната завеса тихичко бръмчеше орган. И партерът, и балконът бяха претъпкани. Май никой, освен мен не обърна внимание на факта, че съм единственият бял в залата.
— Какъв вид култ е това? — попитах шепнешком Епифани.
— В основата си анабаптизъм с някои отклонения. — Епифани сложи дланите си в ръкавици на коленете. — Това е църквата на Негово преподобие Лав. Не ми казвай, че не си чувал за него.
Честно си признах невежеството.
— За да добиеш някаква представа, ще ти кажа, че колата му е пет пъти по-голяма от твоята агенция.
Светлините отслабнаха, звуците на органа се усилиха и завесата се вдигна пред хор от сто жени, подредени на кръст. Всички присъстващи Станаха на крака и запяха химн: „Иисус е бил рибар“. Заплясках и аз в такт и се усмихнах на Епифани, която измерваше сцената и залата със строгия поглед на истински вярващ, попаднал сред варвари.
Музиката продължи в кресчендо и на сцената се появи дребен тъмен мъж, облечен в бели сатенени дрехи. И на двете му ръце проблясваха елмази. Хористките се престроиха като рога на парад и го обградиха в няколко колони. С дългите си бели рокли напомняха лунни лъчи.
Потърсих погледа на Епифани и само с устни я попитах:
— Преподобният Лав?
Тя кимна.
— Седнете, братя и сестри — покани ни Преподобният от сцената.
Гласът му беше писклив и джафкащ като на превъзбудена девица.
— Добре дошли, братя и сестри, в Новия Храм на Надеждата. Мехлем за душата ми са ликуващите ви възгласи. Тази вечер, както знаете, няма да имаме обичайна сбирка. За нас е чест да посрещнем в лоното си един пресвят човек, прочутия Ел Цифр. Макар и да не е от нашата религия, това е мъж, когото безкрайно почитам, един мъдрец, от когото можем много да научим. Нека да попием всяка дума на нашия почитаем гост.
Преподобният Лав се обърна и протегна две ръце към кулисите. Хорът поде: „Изгрява зората на новия ден“. Залата шумно приветства появата на Люк Сайфер, тържествен като султан.
Бръкнах в куфарчето и извадих мощния си бинокъл. В дълго наметало с везани дипли и голяма чалма на главата Ел Цифр изглеждаше съвсем различен човек, но когато нагласих на фокус бинокъла, съмненията изчезнаха: това беше моят клиент с потъмнена кожа.
Ел Цифр се поклони на публиката в дълбок метан.
— Нека ви окъпе усмивката на успеха. Не е ли писано, че райските врати се отварят пред онези, които ги натиснат?
Тук-там около мен заподвикваха: „Амин“.
— Светът е на силните, не на смирените. Не ли истина? Лъвът разкъсва стадото, ястребът насища стръвта си с кръвта на врабчето. Който оспорва тази истина, оспорва световния ред.
Ел Цифр закрачи по авансцената. Ръцете му бяха събрани молитвено, но очите му пламтяха от ярост.
— Ръката, стиснала камшик, направлява колата. Плътта на ездача не чувства болката от острието на шпората. В живота, за да си силен, трябва да наложиш волята си. Трябва да си лъв, а не газела. Бъдете като вълка, не като агнето. Не се нареждайте при ония, на които прерязват гърлата. Не се поддавайте на малодушието, на стадния инстинкт. Вкоравете сърцата си с храброст. Победителят е един, нека това да сте вие.
Той танцуваше, припяваше, крещеше в изстъпление нещо за могъществото и за силата. По едно време дори хористките започнаха да подават репликите с размахани юмруци.
Отнесох се и престанах да чувам яростните изблици на моя клиент, докато едно изречение не ме накара да подскоча:
— Ако окото ти те тормози, извади го — изригна Ел Цифр, вторачен, както ми се стори, право в мен. — Ще добавя още: ако окото на другия те тормози, извади него. С нокти! С пушка! Око за око!
Тези думи ме пронизаха като болезнен гърч. Наведох се напред.
— Какъв е смисълът да подлагаме и другата буза? — ревеше той. — Необходимо ли е да ни боли? Ако някое сърце е ожесточено срещу вас, изтръгнете го. Не чакайте да се превърнете в жертва. Удряйте първи. Ако окото на врага ви тормози, извадете го. Ако сърцето му ви тормози, изтръгнете го. Ако някой негов член ви тормози, отрежете го и го напъхайте в устата му.
Крясъците на Ел Цифр се извисяваха над глухия ропот на залата. Чувствах се смазан, парализиран. Въображението ли ми играеше номер или Люк Сайфер наистина бе описал три убийства?
Накрая Ел Цифр вдигна ръце над главата си за победоносен поздрав.