— Бъдете силни — изрева той. — Обещайте ми, че ще бъдете силни.
Публиката изпадна в истерия.
— Обещаваме… ще бъдем силни! — крещяха всички около мен.
Ел Цифр изчезна зад кулисите, а през това време хорът запя: „Могъщата десница на Всевишния“.
Сграбчих Епифани под мишница, повдигнах я от мястото и запробивах път към централната пътека, извинявайки се наляво и надясно. Почти тичешком прекосихме преддверието и изскочихме на улицата.
Сребристосивият ролс-ройс чакаше до тротоара. Разпознах шофьора в ливрея, облегнат на предния калник. Той изведнъж се изпъна в поза „мирно“, когато вратата с надпис АВАРИЕН ИЗХОД се отвори и на плочите се появи светлинен правоъгълник. Излязоха двама негри с костюми и слънчеви очила и огледаха наоколо. Изглеждаха непоклатими като Великата китайска стена.
След малко се показа и Ел Цифр и тримата се насочиха към колата. Междувременно зад тях се наредиха още две горили.
Пристъпих напред и казах:
— Може ли за момент…
Първият от охраната моментално се обърна с лице с мен.
— Не се опитвайте да правите нещо, за което после ще съжалявате.
Замръзнах на място. Нямах никакво желание да се връщам отново в болницата. Когато шофьорът отвори задната врата, погледът ми срещна този на човека с чалмата. Лицето на Люк Сайфер не трепна. Той запретна полите на дрехата си и се качи в колата. Шофьорът затвори вратата.
Погледах след отдалечаващия се ролс-ройс през рамото на пандурина, който стоеше пред мен, безстрастен като статуя от Великденските острови, но готов да скочи при най-малкото мое движение.
Епифани ме дръпна за ръката и каза:
— Да си ходим у дома, ще запалим огън в камината.
43.
На другата сутрин след закуската отнесох купчина книги в стаята, проснах се на кревата и потънах в четене. Увита в моята банска хавлия, с очила на носа, Епифани стоеше на колене до мен.
— Не се зазяпвай по картинките — издърпа тя книгата от ръцете ми. — Вземи тази — тя тръсна пред мен един том, по-тежък й от речник. — Отбелязала съм ти главата за черната меса. Литургията е описана най-подробно, има всичко — от четенето наопаки на латински до дефлорирането на девица върху олтара.
— Ти вярваш ли, че силите на Злото наистина съществуват?
Епифани се усмихна:
— Понякога ми приличаш на малко дете. Не го ли чувстваш Злото нощем, когато Цифр те мъчи насън?
Предпочитам теб да чувствам протегнах аз ръка към гъвкавия й кръст.
— Дръж се сериозно, Хари. Не става дума за обикновени измамници. Това са мъже, притежаващи мощ, демонична власт. Загубен си, ако не знаеш как да се защитиш.
— С други думи, трябва да изчета това, така ли?
— Добре е да знаеш с какво имаш работа — Епифани почука с пръст по отворената страница. — Прочети тази глава и следващата, за заклинанията. Отбелязала съм ти и важните места в книгата на Кроули. До Реджиналд Скот може и да не стигнеш.
Тя струпа една върху друга книгите според важността им, като кръговете на ада, и аз затънах в тях.
Четох до мръкване, за да се превърна в един вид самоук магистър по сатанинските науки. Епифани запали огън в камината, отхвърли пренебрежително поканата ми да отидем на ресторант, вадейки като с вълшебна пръчица страхотна рибена чорба, правена докато съм бил в болницата. Вечеряхме озарени само от огъня, който хвърляше танцуващи сенки по стените. Почти не си говорехме. Очите на Епифани казваха всичко каквото имаше за казване. По-хубави очи не съм виждал.
Уви, всичко свършва, дори и най-прекрасното нещо. Към девет и половина станах, за да се приготвя за работа. Облякох си дънки, дебел пуловер с обърната яка и високи обувки с яки гумени подметки. Заредих лайката със свръхчувствителна лента, извадих смит енд уесъна от джоба на шлифера. Епифани се бе увила в едно одеяло и ме гледаше безмълвно, приседнала с разбъркани коси до огъня.
Наредих всичко на масата: фотоапарата, две резервни ролки с лента, револвера, белезниците (измъкнах ги от куфарчето), както и неизменната връзка с шперцове, към които добавих ключето на Хоуард Нусбаум. Отидох в стаята и бръкнах в скрина под ризите за кутията с патрони. Завързах пет допълнителни в една носна кърпа. Окачих лайката на врага си и облякох коженото авиаторско яке, което си пазя от войната. Отвътре е с подплата от овча кожа и всичко лъскаво е махнато. Хем ставаш по-трудно забележим с него, хем добре пази от студа през зимата, когато се наложи дълго да висиш навън. Револверът отиде в десния джоб заедно с допълнителните патрони, в левия сложих белезниците, ролките и ключовете.
— Да не си забравиш поканата — напомни ми Епифани, когато мушнах ръце под одеялото и я притеглих към себе си.