Единият от послушниците подаде на свещеника голяма сребърна купа, другият събра от земята онова, което бе останало от нафората, и го постави в купата. Присъстващите заръмжаха и загрухтяха като нерези, когато свещеникът обърна купата над съвършения корем на момичето.
— О, Астарто, о, Асмодее, повелители на приятелството и на любовта, приемете тази кръв, пролята за вас.
Силен бебешки плач се извиси над животинските възгласи на паството. От мрака се появи мъж, понесъл ритащо пеленаче. Свещеникът го грабна за единия крак и го издигна над главата си, надавайки вик:
— О, Ваалберит, о, Велзевул, в твое име се поднася това дете.
Всичко стана много бързо. Свещеникът даде бебето на единия от послушниците и пое от ръцете му нож. Острието лъсна в сиянието на свещите, когато прерязаха гърлото на кърмачето, чийто писък се превърна в хъркане.
— Принасям те в жертва на божествения Луцифер. Да бъде върху теб сатанинската благодат.
Свещеникът държеше купата точно под струята кръв. Лентата ми свърши тъкмо когато конвулсиите на бебето престанаха.
Воплите и ревът на присъстващите се усилиха дотолкова, че заглушиха дори шума на един приближаващ влак. Облегнах се на стената и смених лентата в лайката. Никой не поглеждаше към мен. Послушникът разтърси отпуснатото телце, за да изцеди последните капки кръв.
Светлините на минаващия влак ми позволиха да видя цялата сцена. Свещеникът поднесе купата към устните си, отпи и разпръсна останалото й съдържание върху поклонниците. Маскираното паство изкрещя възторжено. Изнесоха закланото бебе. Двамата послушници започнаха да се мастурбират един друг, заливайки се от смях с отметнати назад глави.
Руменият дебел свещеник отхвърли епитрахила, сведе се над девойката, опръскана с кръвта на бебето, и я облада с кратки бързи тласъци, като куче. Момичето не помръдна. Свещите си оставаха прави в дланите на разперените й ръце. Широко отворените й очи гледаха втренчено нейде в мрака.
Присъстващите побесняха. Захвърлиха наметала и маски и започнаха френетично да се чифтосват на плочите.
Видях как Итън Крузмарк нанизва изотзад един нисък космат дебелак. Заснех цяла лента с подвизите на големия корабовладелец.
Дивяха близо половин час, но беше още твърде студено за оргии в метрото и леденият влажен въздух скоро охлади жарта и на най-разпалените поклонници на дявола. Един по един взеха да търсят разпилените си дрехи и високо ругаеха, когато не намираха обувките си в тъмното. Не изпусках от очи Крузмарк.
След като напъха маската и костюма си в един сак, той се зае да помага на още неколцина в чистенето. Сгънаха черния плат от олтара, смъкнаха обърнатия кръст, измиха с парцал кръвта от плочите. Накрая духнаха свещите и на двойки или сами се отправиха било на север, било на юг, а някой запалиха електрически фенерчета и тръгнаха през релсите. Един мъкнеше голяма чанта, прогизнала от кръв.
Крузмарк остана почти последен. Известно време тихичко си шушука нещо със свещеника. Русото момиче стоеше като бездушен автомат зад тях, облегнато на стената. Накрая се разделиха с ръкостискане като богомолци на излизане от черква. Крузмарк се насочи на север по пустия перон. Мина толкова близо пред мен, че можех да го докосна, ако бях протегнал ръка.
45.
Крузмарк слезе по стълбата и закрачи бързо по тесния бордюр в тунела. Личеше си, че не за пръв път броди в подземията на метрото. Изчаках да стигне до първата гола крушка, преди да го последвам безшумно с дебелите си гумени подметки.
Приближаването на един влак от север ми предостави случая, който очаквах. Когато експлозивният трясък се усили достатъчно, аз се затичах с револвера в ръката… Шумотевицата беше такава, че нямаше начин да ме чуе.
Но в момента, когато последният вагон отминаваше, Крузмарк изчезна. Беше на по-малко от десет метра пред мен и в следващия миг го нямаше. Нима бях успял да го изгубя, и то в тунел? След пет крачки се озовах пред отворена врата в стената. Беше някакъв служебен проход и той вече се катереше по металната стълба, прикрепена в дъното.
— Не мърдай.
Стисках револвера с две ръце. Крузмарк се извърна, премигвайки в здрача.
— Анджел?
— Обърни се с лице към стълбата. Хвани се с две ръце за стъпалото над главата ти.
— Не обезумявайте, Анджел, защо да не си поговорим като разумни хора?
— Прави каквото ти казвам!
Лекичко сведох надолу цевта на револвера.
— Първият куршум ще прониже капачката на коляното ти. Ще ходиш с бастун до края на живота си.
Крузмарк се подчини и пусна кожения сак на земята. Пристъпих напред и опипах дрехите му. Не носеше оръжие. Извадих белезниците от джоба на якето и щракнах едната гривна на лявата му китка, а другата — на желязната стъпенка, за която се беше хванал. Той извърна глава към мен и аз го цапардосах с опакото на ръката през лицето. Вложих цялата си сила.