— Мръсник такъв!
Заврях цевта под брадичката му, принуждавайки го да вдигне глава. Той се блещеше насреща ми като сгащен звяр.
— Не знам какво още ме спира да ти пръсна черепа, долна гад!
— Нно вие сссте луд — запелтечи той.
— Луд ли? Вярно, луд съм, бесен съм, откак твоите биячи ме натрошиха.
— Лъжете се.
— Разправяй ги на шапката ми. Пусна по мен убийците си, а сега извърташ, за да отървеш кожата. Всичко, което си ми казал досега, е само лъжа. Едуард Кели е магьосник от елизабетинско време. Затова си се представил с това име, а не защото дъщеря ти го харесвала.
— Май сте доста просветен.
— Попрочел съм нещичко. Особено за черната магия. Затова не ми разправяй, че прислужницата научила щерка ти да хвърля таро, още докато ходела на детска градина. Ти си й учителят. Ти си поклонникът на дявола.
— И много бих сгрешил, ако не бях. Господарят на мрака покровителства силните. Няма да сбъркате и вие да му се помолите, Анджел. Не можете да си представите колко хубави нещо ще ви се случат.
— Какво например? Да режа гърлата на бебета? Откъде откраднахте детето, Крузмарк?
Той отвърна с презрение:
— Не е откраднато. Купихме го доста изгодно. Една уста по-малко в тежест на данъкоплатеца. Вие нали си плащате данъците?
Изплюх се в лицето му — нещо, което никога не бях правил през живота си.
— И хлебарките са божи избраници в сравнение с теб. Нямам никакви угризения да смачкам една хлебарка, а теб да пречукам ще бъде истинско удоволствие. Да караме отначало. Искам да зная всичко за Джони Фейвърит. Всичко! Всичко, което си видял или чул.
— От къде на къде ще ви го казвам? Вие няма да посмеете да ме убиете. Слабак сте — каза той, докато бършеше слюнката от бузата си.
— Няма нужда да те убивам. Просто ще си вдигна дърмите и ще те оставя тук. Как мислиш, след колко време ще те открие някой? Два дена? Една седмица? Две седмици? Ще има да броиш влаковете.
Крузмарк лекичко позеленя, но не се отказа от блъфовете:
— И каква ще е вашата полза?
По-нататък думите му потънаха в трясъка на минаваща композиция. Изчаках да отмине и му отговорих:
— Просто ще си направя весело на душата. Ще извадя снимките, ще ги наредя в албум, ще си го гледам и ще мисля за теб — протегнах ръка и му показах жълтата ролка с фотографска лента. — Най-ми харесва оная, дето си опънал косматия дебелак. Нея специално ще я увелича.
— Опитвате се да ме преметнете.
— Нима? — Разгърнах якето си, за да види лайката. — Напълних две ленти с по трийсет и шест кадъра. Всичко е тук, черно на бяло, както казват някои.
— Глупости, светлината беше много слаба.
— Достатъчна за лента Три-Х. Май не си много наясно с фотографията. Най-сполучливите снимки ще лепна на таблото за обяви в твоя офис. Струва ми се, че и вестниците ще проявят интерес. За полицията да не говорим. — Обърнах се и си тръгнах. — До скоро. Защо не опиташ да се помолиш на дявола? Току-виж, дотичал да те откачи.
Презрителното изражение на Крузмарк се смени с явна тревога.
— Анджел, почакайте. Нека да поговорим.
— Колко време да чакам? Ти говориш, аз слушам.
Крузмарк протегна свободната си ръка.
— Дайте ми лентата. Ще ви кажа всичко, което знам.
Аз се разсмях.
— Виж ти! Няма да стане така. Сервираш всичко, а на мен ако ми хареса, ще ти дам лентата.
Крузмарк прокара пръст по основата на носа си и каза:
— Добре. — Очите му за миг не изпускаха ролката, която аз подхвърлях нагоре и отново улавях. — Запознах се с Джони през зимата на 1939 година, вечерта преди Сретение господне. Бяхме се събрали у една жена… името й няма значение, стават вече десет години, откак е покойница. Имаше къща на Пето авеню, навремето домът й беше известен с големите приеми, които се даваха там. Но когато аз се запознах с нея, в големия салон се провеждаха само окултни церемонии, шабаш.
— И черни меси?
— От време на време. Аз лично никога не съм бил там на черна меса, но имам приятели, които са присъствали. Тъй или иначе, именно там срещнах Джони Фейвърит. Веднага ми направи много силно впечатление. Беше на не повече от осемнайсет-двайсет години, но си личеше, че е нещо изключително. Мощта струеше от него като електричество. Не бях виждал очи с толкова живот в тях, а имах немалък опит. Запознах го с дъщеря ми. Двамата веднага си допаднаха. Тя вече бе навлязла по-навътре от мен в окултизма и веднага усети необикновеното в Джони. Кариерата му едва започваше, беше жаден за слава и пари. Мощ си имаше предостатъчно. Виждал съм го с очите си да призовава Луцифер Рофокал в моя салон. Това е изключително сложен обред.