— Какво стана с трупа?
— Нарязаха го на парчета и го дадоха на моите ловни кучета във вилата ми да го изядат.
— Нещо друго да си спомняш?
— Не, нищо друго. Още е пред очите ми Джони, когато се смееше след церемонията. Подиграваше се на жертвата. Разправяше, че горкият нещастник наистина си няма късмет. Пратили го да участва в превземането на Оран и кой в крайна сметка го ранява? Тия глупаци французите! На Джони това му се струваше особено забавно.
— Но и аз участвах в атаката на Оран. — Сграбчих Крузмарк за яката и го залепих за стълбата. — Как се казваше този войник?
— Не зная.
— Нали си бил там, в стаята?
— Те не ми казаха нищо. Вкараха ме точно преди церемонията. Аз бях само свидетел.
— Дъщеря ти не може да не ти е казала.
— Не. И тя самата не беше в течение. Единствен Джони знаеше името на жертвата. Тайната трябваше да се съхранява от някой довереник. Той прибра армейската плочка с името в една древноегипетска погребална купа, канопа, запечата капака и я даде на Мег.
— Как изглеждаше тази купа? — Едва се удържах да не го стисна за гърлото. — Виждал ли си я?
— Много пъти. Мег я държеше на бюрото си. Бяла, от алабастър, с гравирана на капака триглава змия.
46.
Нямах никакво време. Държах дулото на револвера притиснато в ребрата на Крузмарк, а с другата ръка отключих белезниците и ги пуснах в джоба на якето.
— Не мърдай — казах аз, отстъпвайки към отворената врата на тясната стаичка с насочен в корема му револвер. — Не искам да те чувам дори да дишаш.
Крузмарк разтърка китките си.
— А лентата? Нали обещахте да ми я дадете?
— Извинявай. Излъгах те. Човек добива лоши навици, общувайки с такива като теб.
— Трябва ми тази лента.
— О, да, знам. Съкровената мечта на изнудвача, превърната изведнъж в реалност.
— Ако се нуждаете от пари, Анджел…
— Заври си ги в задника, твоите шибани мангизи.
— Анджел!
— Може и да се видим някой от тия дни, скъпи приятелю.
Измъкнах се и тръгнах по бордюра тъкмо когато един влак север — юг минаваше с гръм и трясък. Водачът сигурно ме видя, но все тая. Единствената ми грешка бе, че прибрах смит енд уесъна в джоба си. Човек прави понякога големи идиотщини.
Не чух стъпките на Крузмарк зад гърба си, просто изведнъж усетих пръстите му на шията си. Много го бях подценил. Той беше като побеснял звяр, силен и опасен. С невероятна енергия за неговата възраст. Дишаше в ухото ми шумно и насечено. Впрочем от двама ни само той дишаше.
Дори и с две ръце не успях да разхлабя хватката около гърлото си. Тогава пристъпих напред, пренесох тежестта върху единия крак, наведох се и ритнах силно назад, за да го изкарам от равновесие. Двамата залитнахме едновременно към бясно хвърчащия влак. Ударът ни раздели като парцалени кукли, аз отхвръкнах към стената на тунела.
Крузмарк успя все пак да се задържи на крака. Не и аз. Прострян като пияница върху мръсния бордюр, гледах как лудешки въртящите се стоманени колела профучават на сантиметри от лицето ми. В момента, когато последният вагон отминаваше, Крузмарк замахна с крак, за да ме ритне в лицето. Но преди да успее да го направи, аз се хвърлих напред и сграбчих обувката му. Достатъчно ритници бях получил вече тази седмица, пълна дажба.
Успях. Крузмарк падна назад с вик, докато задните светлини на влака се стапяха в мрака на тунела.
Изправих се и опипах джобовете си. Револверът го нямаше, беше изпаднал накъде. Дочух скриптенето на пепеляка по бордюра и видях как Крузмарк се изправя тежко. Впусна се напред, замахвайки изотдолу към челюстта ми. Изпреварих го с два отсечени удара в стомаха.
Това обаче не пресече устрема му. Той смени тактиката и ме обсипа с градушка от къси прави, докато аз се опитвах непохватно да измъкна белезниците от джоба си. В края на краищата успях, размахах ги и цапардосах Крузмарк по бузата, наслаждавайки се на звука от метала по лицевата кост. Ударих го втори път над ухото и той залитна назад с вик.
Ехото от крясъка му се разнесе из влажния тунел и затихна като в кладенец. В същото време чух в мрака някакво припукване. Захранващата релса.
Не биваше да се докосвам до тялото на Крузмарк. В сумрака почти нищо не виждах. Дръпнах се назад, в безопасност върху бордюра. Най-близката крушка беше на няколко метра нататък, високо върху стената на тунела. В жълтеникавата й светлина различих само една тъмна купчина, простряна напреки върху релсите.