Което ме върна към думите. „Там, където се крие душащият плод от ръката на грешника…“ Осите, птиците и други гнездящи същества често използваха някаква основна, незаменима субстанция или материал за градежите си, но включваха и всичко останало от заобикалящата ги среда. Това може би обясняваше донякъде случайния характер на думите. Те бяха просто градивен материал; вероятно по тази причина висшестоящите забраняваха внасянето на високи технологии в Зона X — знаеха, че те биха могли да бъдат използвани по неизвестни и могъщи начини от някогашните обитатели на това място.
В главата ми се взривиха няколко нови идеи, докато гледах; как един блатен ястреб се гмурка в тръстиките и излиза оттам с борещ се заек в ноктите. Първо, че думите — тяхната линия, физическото им присъствие — бяха жизненоважни за благополучието на Кулата или Пълзящия. Бях видяла бледите скелети на толкова много написани редове от миналото, че работата на Пълзящия можеше да се приеме като някакъв биологичен императив. Може би този процес подхранваше репродуктивния цикъл на Кулата или Пълзящия. Може би Пълзящия зависеше от него и носеше вторична полза на Кулата? Или обратното. А може би думите нямаха значение, защото ставаше дума за процес на фертилизация, който завършваше едва когато цялата лява стена на Кулата се изпълнеше с редове от думи по цялата си дължина.
Въпреки старанието ми да поддържам арията в главата си, в един момент, докато размишлявах над тези възможности, почувствах разтърсващо завръщане в реалността. Изведнъж се превърнах в човек, пробиващ си път през природен пейзаж от тип, който вече съм виждала. Имаше твърде много променливи и недостатъчно данни, а аз правех основополагащи предположения, които можеше да се окажат неверни. През цялото време например допусках, че нито Пълзящият, нито Кулата не са разумни същества, тоест не притежават свободна воля. Теорията ми за възпроизводството би важала и в този вариант, но имаше и други възможности. Като ролята на ритуала в някои култури. Как само копнеех сега да мога да проникна в ума на антрополога, въпреки че чрез изучаването на социалните насекоми бях добила известни познания в същата област на научен интерес.
Ако не ставаше дума за ритуал, се връщах към целите на комуникацията, но този път в съзнателен, а не в биологичен смисъл. Какво можеше да говорят думите на Кулата? Трябваше да допусна или поне така смятах, че Пълзящият не просто живее в Кулата — той ходеше далеч навън да събира думите и ги асимилираше, дори да не ги разбираше, преди да се върне обратно в Кулата. Трябваше в определен смисъл да ги запамети, което беше форма на усвояване. Низовете от изречения по стените можеха да бъдат доказателство, донесено от Пълзящия, за да бъде анализирано от Кулата.
Но мисленето дори за малка част от нещо монументално си има граници. Виждаш сянката на цялото, възвисяващо се зад теб, и се губиш в мислите си донякъде от паниката на осъзнаването за размерите на този въображаем Левиатан. Трябваше да оставя всичко така, сегментирано, докато успея да го запиша и след като го видя на хартия, да започна да гадая за истинския му смисъл. Светлината на фара на хоризонта най-после започна да нараства. Присъствието му натежа, щом разбрах, че геодезистът е била права поне за едно. Всеки във фара би могъл да ме види как приближавам от километри разстояние. Но другият ефект на спорите, сиянието в гърдите ми, продължаваше да ме извайва, докато вървя, и когато стигнах до селото по средата на пътя, вече вярвах, че мога да пробягам цял маратон. Не вярвах на това усещане. Чувствах, че ме лъжат за много неща.
* * *
След като видях свръхестественото спокойствие на участниците в единайсетата експедиция, по време на обучението често си мислех за безобидните доклади от първата мисия. Преди злополучното Събитие, което заключило Зона X зад границата преди трийсет години и я превърнало в територия на толкова много необясними случаи, тя била дива местност в близост до военна база. Там още живеели хора в нещо като малко селище сред природата, но не били много, повечето — тясно свързани наследници на рибари. Някои може би са взели изчезването им просто за ускоряване на процес, започнал още преди поколения.
Когато се появила Зона X, за известно време настъпила неяснота и смут, а и до днес не са много хората в нашия свят, които знаят за съществуването й. Правителството пусна слух за поредица от събития, който наблягаше върху версията за локална екологична катастрофа в резултат от експериментални военни проучвания. В рамките на няколко месеца историята навлезе в общественото съзнание и също като пословичната жаба в горещата тенджера, хората постепенно я възприеха като част от ежедневния шум на медийното пренасищане с новини за непрестанни екологични опустошения. За една-две години тя се превърна в територия за привържениците на теориите на конспирациите и други ексцентрични типове. Когато се кандидатирах за участие и получих нужния достъп, за да добия ясна представа за истината, Зона X вече се беше настанила в съзнанието на мнозина като мрачна приказка, за която не искаха да мислят твърде задълбочено. Ако изобщо мислеха за нея. Всички си имахме други проблеми.