По време на обучението ни казаха, че първата експедиция е била изпратена около една година след Събитието — приблизително три месеца, след като учените намерили начин да проникнат през границата. Всички участници, разбира се, били доброволци, понеже никой не знаел какво може да открият там. Смятало се, че отиват на сигурна смърт. Именно първата експедиция определила периметъра на базовия лагер и начертала груба карта на Зона X, потвърждаваща много от основните забележителности в района. Открили девствена пустош, недокосната от човешка ръка. Някои биха го нарекли свръхестествена тишина.
„Чувствах се така, сякаш съм едновременно по-свободен и по-ограничен отпреди — казваше един от членовете на мисията. — Сякаш можех да правя всичко, стига да нямам нищо против, че ме наблюдават“
Другите споделяха за усещане за еуфория и силно сексуално желание, което нямало обяснение и което висшестоящите в крайна сметка преценили като несъществено.
Ако в докладите им се забелязваха аномалии, те се криеха в подробностите. Участниците в експедицията например не бяха върнали дневниците си: до един настояваха, че не са изпитвали потребност да пишат в тях, а вместо това даваха пространни записани интервюта или записваха наблюденията си post mortem, така да се каже. Това според мен говореше, че искат да избегнат прякото преживяване, макар че по онова време си мислех, че ставам параноична в немедицинския смисъл на думата.
Част от тях даваха описания на изоставеното село, които ми звучаха противоречиво. Наносите и разрухата говореха за място, напуснато преди много повече от няколко години. Но дори някой да е уловил тази странност по-рано, това е било премахнато от докладите.
Сега съм убедена, че аз и останалите членове на експедицията сме имали достъп до тази информация по простата причина, че за висшестоящите не е имало значение дали я знаем или не. Имаше само един логичен извод: опитът им подсказваше, че надали някой от нас ще се върне обратно.
* * *
Изоставеното село дотолкова се сливаше с крайбрежния пейзаж, че го забелязах едва когато стигнах до него. Пътеката се спускаше в нещо като долчинка, в която беше сгушено селото, заобиколено от недорасли дървета. Бяха оцелели покривите само на няколко от десетината къщи, а каменният път между тях беше напълно разбит. Част от външните стени продължаваха да стоят, а тъмното гниещо дърво беше покрито с лишеи, но повечето стени бяха паднали и ми позволяваха да надникна вътре: там имаше останки от столове и маси, детски играчки, изгнили дрехи, паднали тавански греди, обвити в мъхове и пълзящи растения. Усещаше се острата миризма на химикали и на не едно мъртво животно, разлагащо се в тора. Някои от къщите с времето се бяха свлекли в канала отляво, а скелетите им приличаха на същества, които се мъчат да се измъкнат от водата. Изглеждаше така, сякаш нещо се е случило преди век и това са само смътни възпоминания за събитието.
Ала в част от някогашните кухни, дневни и спални видях особени растежи на мъхове и лишеи, достигащи до метър-метър и половина височина, безформени, напомнящи на крайници, глави и торсове. Сякаш част от материала, твърде тежък за гравитацията, се беше събрал в краката на тези образувания. Или си въобразявах.
Особено силно, почти емоционално ме порази една картина. Четири такива образувания — едно „изправено“ и три разложени до степен, в която изглеждаха „седнали“ в някогашна дневна с малка масичка и диван — гледаха към дъното на помещението, където се виждаха срутените останки на огнище и комин. Миризмата на лимон и мента неочаквано се усили, пронизвайки мухъла и наслояванията.
Не исках да разсъждавам върху тази картина, върху смисъла й или каква част от миналото представляваше тя. От това място не лъхаше никакво чувство на покой, а само усещане за нещо нерешено или извършващо се и в момента. Исках да продължа по пътя си, но първо взех проби. Изпитвах нужда да документирам всичко, което намирам, а снимките не ми се струваха достатъчни, предвид какво бе излязло от другите. Отрязах стръкче мъх от „челото“ на едно от образуванията. Взех няколко трески от дървото. Дори остъргах малко от кожата на мъртвите животни — свита на кълбо, изсъхнала лисица и някакъв плъх, който видимо беше умрял само преди един-два дена.