Като начало, трябваше да изчистя лъжите и объркванията на висшестоящите от информацията, отнасяща се до действителните феномени в Зона X. Така например, тайното сведение, че е имало Протозона X, нещо като преамбюл и предмостие. Въпреки че планината от дневници радикално бе променила представите ми за Зона X, не мисля, че по-големият брой на експедициите говореше нещо за Кулата и нейните ефекти. Той ми казваше преди всичко, че дори границата да се разширяваше, асимилацията от Зона X все още можеше да се смята за консервативна. Срещащите се в различни дневници данни, свързани с повтарящите се цикли и флуктуации на странни и обичайни неща, ми помагаха да намеря някои тенденции. Но тази информация сигурно също беше известна на висшестоящите и съответно можеше да се приеме за нещо, вече казано и на другите. Митът, че неуспех са претърпели само най-ранните експедиции, чието начало беше изкуствено внушено от „Съдърн Рийч”, потвърждаваше идеята за съществуването на цикли в общата рамка на настъплението.
Отделните детайли, записани в дневниците, може да разказваха за прояви на героизъм и страх, за добри и лоши решения, но в крайна сметка говореха за неизбежност. Никой още не беше изследвал дълбините на намерението и целта по начин, който да осуети това намерение и цел. Всички бяха загинали или бяха убити, бяха се върнали променени или непроменени, но Зона X си продължаваше, както винаги… докато нашите висшестоящи като че ли толкова се бояха от всяка радикална промяна на схващането за ситуацията, че продължаваха да изпращат лишени от сведения експедиции, като че ли това беше единственият възможен вариант. Подхранвайте Зона X, но не я антагонизирайте; може би някой, благодарение на късмета или простото повторение, ще се натъкне на някакво обяснение, някакво решение, преди целият свят да се превърне в Зона X.
Нямаше начин да потвърдя която да е от теориите си, но намирах мрачна утеха в създаването им.
Оставих дневника на съпруга си последен, въпреки че притеглянето му беше силно също като това на Кулата. Вместо това се фокусирах върху пробите, които бях донесла от разрушеното село и психолога, както и от собствената ми кожа. Поставих микроскопа на клатещата се масичка, която психологът вероятно бе сметнала за достатъчно разнебитена, та да не заслужава повече внимание. Клетките от психолога — както от здравото рамо, така и от раната — изглеждаха нормални човешки клетки. Тези от моята проба — също. Това беше невъзможно. Разглеждах ги отново и отново, дори като дете се преструвах, че няма повече да ги погледна, след което рязко залепях орловото си око в окуляра.
Убедена бях, че когато не ги гледам, клетките се превръщат в нещо друго, че самият акт на наблюдение променя всичко. Знаех, че е налудно, но въпреки това го мислех. Имах чувството, че Зона X ми се надсмива — с всяко стръкче трева, с всяко блуждаещо насекомо, с всяка капка вода. Какво щеше да стане, когато Пълзящият стигне до дъното на Кулата? Какво щеше да стане, когато се качеше обратно горе?
После разгледах пробите от селото: мъха от „челото“ на едно от образуванията, трески дърво, мъртва лисица, плъх. Дървото си беше истинско дърво. Плъхът си беше плъх. Мъхът и лисицата… бяха съставени от видоизменени човешки клетки. „Там, където се крие душащият плод от ръката на грешника ще раздам семената на мъртвите.“
Предполагам, че е трябвало да отскоча шокирана от микроскопа, но аз не реагирах така на нищо, което уредът можеше да ми покаже. Вместо това се задоволих с тиха ругатня. Глиганът по пътя към базовия лагер, странните делфини, измъченият звяр в тръстиките. Дори, колкото и извратено да звучеше, идеята, че през границата са се върнали копия на участниците в единайсетата експедиция. Всичко това се потвърждаваше от микроскопа. Тук ставаха трансформации и колкото и да се бях чувствала част от „естествения“ пейзаж на път към фара, сега не можех да отрека, че тези хабитати са преходни по много неестествен начин. Обзе ме чувство на перверзно облекчение: сега поне имах още едно доказателство, че става нещо странно, след мозъчната тъкан, която антропологът бе взела от кожата на Пълзящия.