Дайана се надигна, облегна гърба си на лицевата дъска на кревата: когато компаньонката ти от привечерния час ти е казала толкова страховити неща, най-добре е изобщо да не си представяш, че зад гърба ти има каквото и да било.
— Страхувам се, че Обществото на Подобрителите ще западне, когато ти и Гилбърт заминете и двамата — отбеляза горестно Дайана.
— Никак не се страхувай за това — каза отривисто Анн, връщайки се от страната на мечтите към практичните неща от живота. — То е доста солидно организирано, особено от мига, в който старите хора станаха толкова ентусиазирани в дейността му. Виж какво ще направят те през това лято с техните ливадки и полянки. Освен това, аз ще следя всичко, което става в Редмънд и ще ти пиша писма през зимата, и ще ти ги изпращам. Не започвай да гледаш толкова мрачно на нещата, Дайана. И не ми разваляй радостта и празненството в малкото останало време. По-късно, когато вече ще съм на път, аз няма да чувствам нищо друго, освен радост.
— Добре ще е за тебе да се чувстваш радостна… ти ще отидеш в колеж и ще прекарваш хубаво времето си и ще имаш купища нови приятели.
— Надявам се, че ще имам нови приятели — каза Анн замислено. — Възможността да създаваш нови приятелства прави живота очарователен. Но няма значение колко нови приятели ще имам, те няма да ми бъдат толкова скъпи, колкото са старите ми приятели… особено едно момиче с тъмни очи и трапчинки по бузите. Можеш ли да предположиш кое е то, Дайана?
— Но в Редмънд ще има толкова много умни момичета — въздъхна Дайана, — а аз съм само едно глупаво провинциално момиче, което казва понякога „разбирам“… въпреки че в действителност съм по-умна, когато спра да мисля. Е, разбира се, през изминалите две години животът беше прекалено хубав, за да продължи в същия ред. Знам един човек, който се радва, че ти ще отидеш в Редмънд, Анн, ще ти задам един въпрос… един сериозен въпрос. Не се дразни и ми отговори сериозно. Влюбена ли си малко в Гилбърт?
— Много… като в приятел и ни най-малко по начина, който ти имаш предвид — каза Анн спокойно и решително, при това тя си мислеше, че говори искрено.
Дайана въздъхна. На нея някак си й се искаше Анн да бе й отговорила по друг начин.
— Не възнамеряваш ли някога да се омъжиш, Анн?
— Вероятно… някой ден… когато срещна истинския… — каза Анн, усмихвайки се мечтателно, вдигнала глава към лунната светлина.
— Но как можеш да бъдеш сигурна, че срещаш истинския? — настоя Дайана.
— О, трябва да го позная… нещо трябва да ми подскаже. Ти знаеш какъв е моят идеал, Дайана.
— Но идеалите на хората се променят понякога.
— Моят няма да се промени. Аз не бих могла да се влюбя в човек, който не отговоря напълно на идеала ми.
— Какво ще стане, ако изобщо никога не го срещнеш?
— В такъв случай ще си умра като стара мома — отговори весело Анн. — Смея да ти кажа, че не е най-тежката смърт въпреки всичко…
— О, предполагам, че да умреш би било достатъчно лесно, да живея като стара мома не бих искала — каза Дайана, без нотка на хумор в думите си. — Въпреки че не бих имала много нещо против да бъда стара, ако можех да бъда като мис Лавандър. Но аз никога не бих могла да бъда като нея. Когато стана на четирийсет и пет години, ще бъда ужасно дебела. И докато една слабичка стара мома може да изживее някой роман, за дебелата стара мома това е невъзможно. О, представи си: Нелсън Аткинс направи предложение на Руби Гилис преди три седмици. Руби ми спомена за него. Тя казва, че никога не е имала намерение да приема предложение от него, защото всяка девойка, която се омъжи за Нелсън, ще трябва да живее с едни старци, но Руби казва, че той й направил едно такова красиво и съвършено предложение, че просто я повдигнал на пръсти. Но тя не искаше да стори нищо прибързано, така че помолила за една седмица отсрочка, за да размисли, а два дни по-късно посети дома на майка му в Сюинг Съркъл и на масата в гостната на този дом лежала една книга със заглавие: „Пълен пътеводител в етиката“. Руби сподели, че просто не може да опише чувствата, които я обзели, когато видяла, че една от частите на книгата била озаглавена „Поведение при ухажване и женитба“, тя намерила същото предложение, което Нелсън й бил направил в нея, дума по дума. Върнала се у дома и му написала съвършено унищожителен отказ. Тя казва още, че бащата и майката на Нелсън са го наблюдавали подред оттогава, страхувайки се да не се удави в реката, но Руби казва, че те няма защо да се страхуват, тъй като в „Поведение при ухажване и женитба“ е описано как един отхвърлен любовник трябва да се държи и нямало нищо в написаното, което би могло да се превърне в причина за удавяне. Тя казва още, че Уилбър Блеър е буквално откачен по нея, но тя е съвършено безпомощна да му помогне.