Анн се раздвижи неспокойно.
— Мразя да казвам, че… изглежда толкова нелоялно… но, е, аз вече не харесвам Руби Гилис. Харесвах я, когато ходехме на училище и в Куинс заедно… въпреки, че не я харесвах толкова, колкото тебе и Джейн, разбира се. Но изминалата година в Кармоди тя като че ли беше се променила… така че… така че…
— Зная — кимна Дайана. — Семейство Гилис се проявява в нея… тя не може да направи нищо против кръвта си. Мисис Линд казва, че дори някое от момичетата на фамилия Гилис да помисли за нещо друго, освен за момчета, тя не го показва по време на разходка или в разговор. Руби Гилис говори само за момчета и за това какъв комплимент са й направили и колко са луди по нея в Кармоди. И странното е, че те наистина са луди по нея… — призна Дайана с известно негодувание. — Миналата вечер, когато я видях в магазина на мистър Блеър, тя ми прошепна, че току-що се сдобила с нов обожател. Аз не я запитах кой е той, защото зная, че тя умираше да я запитам. Е, това е всичко, предполагам, което Руби винаги иска. Ти дори си спомняш като малка, тя винаги казваше, че възнамерява да има дузина ухажори, когато порасне и да си прекарва много весело, преди да си седне на задника. Толкова е по-различна от Джейн, нали? Джейн е толкова хубава, чувствителна, тя е истинска лейди.
— Скъпата ни Джейн е едно бижу — съгласи се Анн, — но — добави тя след миг, привеждайки се напред, за да потупа нежно пухкавата ръчичка, която висеше над възглавницата й — няма подобна на нашата мила Дайана, в края на краищата. Спомняш ли си онази вечер, когато за първи път се видяхме с тебе, Дайана, и се заклехме във вечно приятелство във вашата градина? Мисля, че ние удържаме на нашата „клетва“… ние никога не сме се карали, нито за миг отношенията ни не са охладнявали дори. Никога няма да забравя трепета, който ме обзе в деня, в който ти ми каза, че ме обичаш. Аз бях толкова самотна тогава, сърцето ми жадуваше през цялото ми детство. Едва сега започвам да разбирам колко жадна съм била за приятелство и колко самотна съм била, наистина, тогава. Никой не ме обичаше и не искаше да се занимава с мене. Трябва да съм била много нещастна, ако не беше тази моя странна малка мечта за живот, в която си представях всички приятели и любовта, която жадувах. Но когато дойдох в „Зелените покриви“, всичко се промени. А след това те срещнах теб. Не знаеш какво означава за мене твоето приятелство. Искам да ти благодаря тук и сега, скъпа, за топлината и искреното вълнение, с което винаги си ме дарявала.
— Ти винаги, винаги ще го имаш — разрида се Дайана. — Аз никога няма да обичам друго… друго момиче, както обичам тебе. И ако аз някога се омъжа и си имам едно мое малко момиченце, ще го кръстя Ани.
Глава двадесет и седма
Един следобед в Стоун Хауз
— Накъде си се запътила така облечена, Анн? — поиска да узнае Дейви. — Изглеждаш върха с тази рокля.
Анн беше слязла на долния етаж за обяд, облечена в новата си рокля от бледо зелен муселин… първата цветна дреха, която бе облекла след смъртта на Матю. Тя подчертаваше съвършено всички нюанси на лицето й, чиято мекота можеше да се оприличи с тоновете на някое нежно цвете, както и блясъка и лъскавината на косите й.
— Дейви, колко пъти съм ти казвала, че не трябва да използваш тази дума — смъмри го тя. — Ще ходя в Икоу Лодж.