— Вземи ме и мене — замоли я настоятелно Дейви.
— Щях да те взема, ако бях с кола. Но аз ще ходя пеша, а мястото е доста далече за твоите осемгодишни крачета. Освен това, Пол ще дойде с мене и се страхувам, че ти няма да харесаш неговата компания.
— О, аз обичам вече Пол много повече, отколкото го обичах преди — каза Дейви, започвайки да прави страхливи набези в пудинга си. — Откакто аз самият станах много добър, нямам нищо против той да е по-добър от мене. Ако продължа така, някой ден ще мога да се премеря с него, и в краката, и в добротата. Освен това, Пол наистина е добър за нас, първокласниците в училището. Той не позволява на другите момчета да ни закачат и ни показва много игри…
— Как се случи така, че Пол падна в потока вчера по обяд? — запита Анн. — Срещнах го на игрището, от него течеше вода и затова го изпратих бързо вкъщи, за да си изсуши дрехите и дори не изчаках да разбера какво се е случило.
— Е, това донякъде беше случайно — обясни Дейви. — Той си бутна главата нарочно, но останалата част от него падна случайно. Ние всички бяхме долу на потока и Прили Роджърс полудя за нещо срещу Пол… тя е ужасно подла и противна въпреки всичко, макар и да е хубава, каза, че неговата баба всяка нощ му навива косите на парцалчета, за да ги накъдри. Пол не би имал нищо против това, което се каза, предполагам, но Грейси Андрюс се разсмя и Пол почервеня ужасно, щото Грейси е неговото момиче, разбираш, нали… Той изцяло си е пада по нея… носи й цветя и мъкне книгите й чак до крайбрежния път. Той почервеня като цвекло и каза, че неговата баба не прави изобщо такива неща, а косата си му е къдрава по рождение. И след това легна на брега и мушна главата си точно в извора, за да им покаже. О, това не беше изворът, от който пием вода — Дейви забеляза ужасеното лице на Марила. — Онова е друго изворче, което се намира малко по-надолу. Но брегът е ужасно хлъзгав и Пол просто се шмугна в извора. Казвам ти, направи едно прекрасно пльосване във водата. О, Анн, аз не исках да кажа точно това… исках да кажа… то просто ми се изплъзна от устата, преди да бях помислил. Но той изглеждаше толкова странно, когато изпълзя от водата, целият беше в кал и вода. Момичетата се разсмяха така, както не бяха се смели никога досега, но Грейси не се смя. Тя изглежда съжаляваше. Грейси е хубаво момиче, но има чип нос. Когато порасна достатъчно, за да си имам момиче, няма да го избирам с чип нос… Ще си подбера едно момиче с красив нос като твоя, Анн.
— Едно момче, което си размазва сироп по цялото лице, когато яде пудинга си, никога няма да бъде погледнато от нито едно момиче — каза сурово Марила.
— Но аз ще си измия лицето, преди да тръгна да я ухажвам — протестира Дейви, опитвайки се да промени нещата, като започна да търка петната от сладко по лицето си с опакото на ръката. — И ще се измия и зад ушите също, без да ми казвате. Не пропуснах да го направя тази сутрин, Марила. Вече не забравям и половината от онова, което забравях. Но… — Дейви въздъхна… — има толкова много сложни положения, от които човек трябва да излезе, че е ужасно трудно да си ги спомниш всичките. Е, ако аз не мога да отида до мис Лавандър, ще отида да видя мисис Харисън. Мисис Харисън е една ужасно добра жена, да ви кажа. Тя има един буркан със сладко в килера си, който е предназначен за малки момчета и тя винаги ми дава остатъците от тавата, в която приготовлява кейка със сливи. Много сливи полепват по стените на таблата, разбирате, нали… Мистър Харисън беше винаги един много добър мъж, но той е два пъти по-добър, откакто се ожени отново. Предполагам, че женитбите правят хората по-добри. Защо ти не се омъжиш, Марила? Искам да знам…
Темата за благословеното безбрачие на Марила никога не бе гореща точка в нейното съзнание, така че тя отговори дружелюбно на Дейви, след като си размениха с Анн многозначителни погледи. Нейното предположение за така стеклите се обстоятелства беше просто — никой не бе й поискал ръката.
— Но може би ти никога не си помолила никого да ти я поиска — протестира Дейви.
— О, Дейви — каза Дора, ужасена от онова, което бе изречено, без да бе необходимо да бъде изречено. — Мъжът е този, който трябва да поиска ръката…
— Не зная защо мъжете трябва винаги да го правят — избухна Дейви. — Като че ли всичко е струпано в този свят върху мъжете. Може ли да си взема още малко пудинг, Марила?
— Ти си взе толкова, колкото ти е необходимо — каза Марила, но все пак му подаде едно умерено по големина парче сладкиш.
— Бих искал хората да можеха да се препитават с пудинг. Защо не могат да се препитават с пудинг, Марила? Искам да знам.