Анн никога не можеше да предположи, че мис Лавандър би могла да познае, но лицето на мис Лавандър пребледня силно и тя каза с тих, спокоен глас, в който онзи цвят и онази живина, които обикновено го красяха, бяха увехнали:
— Стивън Ървинг си е у дома?
— Как познахте? Кой ви каза? — извика Анн отчаяно, ядосана, че собственото й голямо откритие е било предчувствано и очаквано.
— Никой. Знаех, че това трябва да е, от начина, по който заговори.
— Той желае да дойде и да ви види — каза Анн. — Мога ли да му предам, че е възможно?
— Защо, разбира се — потръпна мис Лавандър. — Няма причина да не дойде. Той просто ще дойде, както може да дойде всеки стар приятел.
Анн имаше свое собствено мнение за всичко това, когато се втурна в къщата, за да напише бележката на бюрото на мис Лавандър.
— О, прекрасно е да живееш в приказка — помисли си тя весело. — Всичко ще приключи добре, разбира се… трябва да е така… и Пол ще си има майка, която ще се грижи за сърцето му и всички ще бъдат щастливи. Но мистър Ървинг ще отведе мис Лавандър далече… и господ знаеше какво щеше да се случи с малкия каменен дом… и така, нещата имаха две страни, както изобщо всички неща по божия свят…
Важната бележка беше написана и самата Анн я занесе до пощенския клон Графтън, където лично я предаде на пощенския куриер и го помоли да я остави в пощенския клон на Ейвънли.
— Това е много важно нещо — увери го Анн развълнувано.
Пощенският куриер беше един доста намусен стар тип, който дори не погледна съобщението на Купидон и Анн не беше много сигурна, че на паметта му може да се има доверие. Но човекът каза, че ще направи всичко възможно да си спомни и тя трябва да е доволна от това положение.
Шарлота Четвърта почувства същата мистерия, която проникна в каменния дом този следобед… една мистерия, която тя не можеше да приеме. Мис Лавандър блуждаеше из градината като обезумяла. В Анн също като че ли се бе вселил някакъв демон на неспокойствието и непрекъснато я караше да се движи насам-натам, нагоре и надолу. Шарлота Четвърта понесе търпеливо всичко, докато не почувства в един миг, че търпението вече не можеше да се нарече добродетел, тогава тя се изправи пред Анн в мига, в който тази романтична млада личност за трети път се отправяше на пътешествие към кухнята.
— Моля, мис Шърли — каза Шарлота Четвърта и отхвърли с възмущение сините си панделки, — ясно е, че вие и мис Лавандър си имате някаква тайна и аз мисля да ви помоля за извинение, ако съм много напориста, мис Шърли, наистина е много подло да не ми кажете, след като ние с вас бяхме приятелки…
— О, Шарлота, скъпа, аз бих ти казала всичко, ако това беше моя тайна… но това е тайна на мис Лавандър, разбери. Въпреки това, аз ще ти кажа всичко… и ако нищо не излезе от него, ти трябва да мълчиш, да не издаваш и дума пред никоя жива душа. Разбираш ли, Очарователният Принц пристига тази вечер. Той е пристигнал много отдавна, но в един глупав момент се запилял нанякъде и се е отдалечил много… и е забравил тайната на магическата пътечка до омагьосаната кула, където принцесата изплаква своето предано сърце по него. Но най-накрая той си спомня пътечката отново и принцесата го очаква все още… защото никой, освен нейния собствен принц, не може да я спечели.
— О, мис Шърли, разкажете го в проза? — зейна озадачената Шарлота.
Анн се засмя:
— В прозата това означава, че един стар приятел на мис Лавандър пристига при нея тази вечер.
— Имате предвид стар неин ухажор? — запита буквалната Шарлота.
— Вероятно това е, което исках да кажа… в проза — отговори остро Анн. — Това е бащата на Пол… Стивън Ървинг. И богините не знаят какво ще произлезе от всичко това, но ние трябва да се надяваме на най-доброто, Шарлота.
— Надявам се, че той ще се ожени за мис Лавандър — беше недвусмисленият отговор на Шарлота. — Някои жени са си нарочени от началото да си бъдат стари моми и се страхувам, че аз съм една от тях, мис Шърли, защото аз съм ужасно малко търпелива с мъжете. Но мис Лавандър никога не е била като мене. И ужасно се тревожа, когато си помисля какво, за бога, ще стане, когато аз порасна достатъчно и ще трябва да замина за Бостън. Няма да има повече момичета в моята фамилия и бог знае какво ще прави тя, ако вземе някоя чужденка, която може да й се смее на капризите и да не пипа нищо из къщата, и която тя не може да нарече Шарлота Четвърта. Тя може и да си вземе някоя, която да не се чувства толкова нещастна като мене, когато чупя някоя от чиниите, но тя никога няма да може да си намери някоя, която да я обича повече от мене…