И преданата малка прислужница се втурна към вратата, подсмърчайки.
Както обикновено в Икоу Лодж поднесоха чай същата вечер, но никой не вкуси нищо. След чая мис Лавандър си отиде в стаята и си облече новата муселинена рокля-незабравка, а Анн й направи прическата. И двете бяха ужасно развълнувани, но мис Лавандър се преструваше, че е много спокойна и равнодушна.
— Трябва утре наистина да закърпя тази дупка в завесите — каза разтревожена тя, наблюдавайки материята на пердетата така, като че ли дупката беше единственото важно нещо в този момент. — Тези пердета все още не са износени дотолкова, че да ги махна, като се има предвид цената, която платих за тях. Скъпа моя, Шарлота отново беше забравила да избърше праха по парапетите на стълбището. Аз наистина трябва да говоря с нея за това.
Анн седеше на стъпалата на верандата, когато Стивън Ървинг се зададе по алеята и пресече градината.
— Това е единственото място, където времето си е останало спокойно — каза той, оглеждайки с очи, изпълнени със задоволство, пространството около себе си. — Нищо не се е променило в този дом и в градината откакто аз бях тук преди двайсет и пет години. Това ме кара отново да се чувствам млад.
— Вие знаете, че времето винаги запазва спокойствие в един омагьосан дворец — каза съвсем сериозно Анн. — Само когато принцът дойде, започват да се случват някои неща.
Мистър Ървинг се усмихна малко тъжничко и се вгледа в леко повдигнатото й лице, цялото озарено от искрите на младостта.
— Понякога принцът идва твърде късно — каза той.
Стивън Ървинг не помоли Анн да преведе думите си в проза. Както всички сродни души, той ги „проумя“.
— О, не, не и ако той е истински принц, който идва при истинската принцеса — каза Анн, разтърсвайки червеникавата си глава решително в мига, в който отвори вратата на гостната. Когато гостът влезе, тя затвори вратата плътно зад гърба му и се обърна, за да пресрещне Шарлота Четвърта, която беше в коридора и се бе превърнала в същество, което постоянно ръкомахаше, кимаше с глава и се смееше.
— О, мис Шърли — дишаше тежко тя. — Аз надникнах от кухненския прозорец… и… той е ужасно красив… и по възраст точно отговаря на мис Лавандър. И, мис Шърли, мислите ли, че е много вредно да се подслуша мъничко на вратата?
— Би било ужасно, Шарлота — каза Анн твърдо, — така че излизай оттук заедно с мене и стой по-далече от изкушението.
— Не мога да направя нищо, а е ужасно да висиш така и просто да очакваш — въздъхна Шарлота. — Какво ще стане, ако той не й предложи в края на краищата, мис Шърли? Никога не можеш да бъдеш сигурна в мъжете. Моята по-голяма сестра, Шарлота Пета си мислеше, че е сгодена за един веднъж. Но се оказа, че той бил на различно мнение и тя казва, че вече никога няма да вярва на никого. А веднъж чух как един мъж си мислел, че желае страшно много едно момиче, а всъщност винаги пожелавал сестра й. Когато един мъж не познава собствения си ум, мис Шърли, как една бедна жена да бъде сигурна?
— Ние ще отидем в кухнята и ще изчистим сребърните лъжици — каза Анн. — Това е една задача, за която не се изисква много мислене за щастие… защото аз не бих могла да мисля тази вечер. А така ще мине времето.
Измина един час. След това, точно когато Анн положи на масата и последната сребърна лъжица, двете с Шарлота чуха да се затваря предната врата. Двете се спогледаха страхливо и потърсиха подкрепа една в друга.
— О, мис Шърли — задъха се Шарлота, — ако той си е отишъл толкова рано, значи нищо не се е случило и няма да се случи…
Те литнаха към прозореца. Мистър Ървинг нямаше намерение да си отива. Той и мис Лавандър се разхождаха бавно надолу по пътеката сред полянката и се отправяха към каменната скамейка.
— О, мис Шърли, той е положил ръката си на кръста й — прошепна Шарлота Четвърта с велико задоволство. — Сигурно й е направил предложението, в противен случай тя не би го позволила…
Анн сграбчи Шарлота Четвърта за собствената й закръглена талия и двете танцуваха из кухнята, докато не останаха без дъх.
— О, Шарлота — извика весело Анн след миг, — аз не съм нито пророчица, нито дъщеря на пророчица, но мога да направя едно предсказание. Ще има сватба в този стар каменен дом преди листата на явора да почервенеят. Искаш ли да ти преведа това в проза, Шарлота?
— Не, мога да го разбера — каза Шарлота. — Сватбата не означава поезия. Защо, мис Шърли, плачете? За какво?