— О, защото всичко е толкова хубаво… и като в приказка… една романтична… и тъжна… приказка — каза Анн, изтривайки сълзите от очите си. — Всичко е толкова съвършено хубаво… но има малко тъга в него също… като че ли…
— О, разбира се, има риск в женитбата за всеки — обобщи казаното Шарлота Четвърта, — но когато всичко е казано и направено, мис Шърли, има много по-лоши неща от един съпруг…
Глава двадесет и девета
Поезия и проза
Следващия месец Анн преживя в нещо, което в Ейвънли наричаха вихрушка от вълнения. Подготовката за собственото й скромно облекло, с което трябваше да се появи в Редмънт беше на второ място. Мис Лавандър се подготвяше за сватбата си и Каменният Дом беше се превърнал в сцена на безкрайни консултации, планировки и обсъждания с Шарлота Четвърта, която кръжеше навсякъде и над всичко, възбудена от задоволство и удивление. След това се появи шивачката и се вдигна голяма олелия при избора на моделите и при тяхното изпълнение. Анн и Дайана прекарваха половината от времето си в Икоу Лодж и понякога нощем Анн не можеше да заспи от мисли по това, дали е направила добре, когато е посъветвала мис Лавандър да избере кафявото, а не морско синьото за роклята, с която щеше да пътува и да подбере сивата коприна, която подхожда на една преуспяла принцеса.
Всички считаха, че историята на мис Лавандър е много щастлива. Пол Ървинг изтича до „Зелените покриви“ да разкаже новините на Анн, още, щом като баща му ги бе споделил с него.
— Знаех, че един ден баща ми ще ми избере хубава и мила втора майка — каза горделиво той. — Хубаво е да имаш баща, на когото можеш да разчиташ, учителко. Аз наистина обичам мис Лавандър. Баба ми също много е доволна. Тя казва, че наистина се радва на това, че баща ми не е избрал някоя американка за своя втора жена. Защото, въпреки че на първо време това би могло да бъде за добро, вероятно щастието не може да се повтори. Мисис Линд казва, че тя изобщо не одобрява връзка с американци и мисли, че по всяка вероятност мис Лавандър ще прояви своите най-добри възможности и ще бъде като другите хора, когато се омъжи. И аз се надявам, че тя ще прояви своите най-добри възможности, и вярвам в тях, но аз не искам тя да бъде като другите хора. Има толкова много други хора около нас. Знаеш това, учителко.
Шарлота Четвърта беше другата лъчезарна личност:
— О, мис Шърли, всичко се оказа толкова хубаво. Когато мистър Ървинг и мис Лавандър се върнат от тяхното пътешествие, аз ще отида да живея с тях в Бостън… при това аз съм само на шестнайсет години, а другите момичета никога няма да имат такъв шанс, дори когато станат и на седемнайсет години. Не е ли великолепен мистър Ървинг? Той просто боготвори земята, но която тя стъпва и това ме кара да се чувствам толкова радостна понякога, когато виждам израза на очите му в мига, в който той я наблюдава. Това плаче за описание, мис Шърли. Страшно съм благодарна, че те толкова се обичат. Това е най-хубавото, което можеше да се случи, въпреки че някои хора не могат да го приемат. Имам една леля, която се е женила три пъти, та тя казва, че първия път се е омъжила по любов, а другите два пъти заради добрия бизнес и беше щастлива и с тримата си съпрузи, с изключение по време на погребенията им. Но аз мисля, че тя поема рискове, мис Шърли…
— О, това е толкова романтично — прошепна Анн на Марила същата вечер. — Ако бях поела по грешен път онзи ден, щях да отида у семейство Кимбъл и никога нямаше да се запозная с мис Лавандър, а ако не я бях срещнала, нямаше да отведа Пол в дома й… и той никога нямаше да напише писмото до баща си, в което е разказал за посещението ни у мис Лавандър и което мистър Ървинг е получил точно в мига, в който е тръгвал към Сан Франциско. Мистър Ървинг казва, че когато получил писмото, взел решение да изпрати своя партньор в Сан Франциско, а той самият да дойде тук. Не е чувал нищо за мис Лавандър от петнайсет години. Някой му бил казал тогава, че тя се омъжила и той си помислил, че това наистина е така и оттогава не запитал никого отново за нея. Сега всичко се оправи. И аз имам пръст в цялата тази работа. Вероятно, както мисис Линд казва, всичко е било предопределено и е трябвало така да се случи в края на краищата. Но дори така да е, хубаво е човек да си мисли, че е взел участие в сбъдването на предопределеността. Да, наистина, това е толкова романтично.
— Не мога да видя какво толкова романтично има във всичко това — каза Марила доста остро. Марила си бе помислила, че Анн се бе отдала прекалено много на случилото се, според нея тя трябваше да се заеме с подготовката си за отиването в колежа, а не от три дни два да прекарва в Икоу Лодж, където помагаше на мис Лавандър. — Първо двама луди-млади се скарват и се разсърдват един на друг, след това Стивън Ървинг отива в Щатите и след известно време се жени там и е напълно щастлив, както казват всички. По-късно жена му умира и след едно благоприлично време той се замисля, че би могъл да се върне у дома и да види дали първата му изгора ще го приеме. Междувременно, тя е живяла самотна, вероятно защото никой, достатъчно добър, не е минал, за да я поиска… и те се срещат и се съгласяват да се оженят в края на краищата. Е, къде му е романтиката във всичко това?