Този въпрос криеше много загадки… какво някой може да открие в другия край себе си? Е, след като съдбата, в края на краищата, бе това, което е, нищо не можеше да се промени. Защото, ако всеки виждаше в ближния си подобен на себе си, би се получило както в пословицата на старите индианци, които в такъв случай обичат да казват „Всеки би искал моята индианка!“ Беше съвсем ясно, че Дайана вижда нещо у Фред Райт, което Анн не можеше да види.
Дайана дойде в „Зелените покриви“ на другата вечер — една замислена, млада лейди — и разказа на Анн цялата история в притъмнялата самотност на източното крило на дома. Двете момичета плакаха, целуваха се и се смяха.
— Толкова съм щастлива — каза Дайана, — но не е ли глупаво, когато човек си помисли, че съм сгодена…
— Какво всъщност е да бъдеш сгодена? — запита я, изгаряща от любопитство, Анн.
— Е, това зависи от онзи, за когото си сгодена — отговори Дайана с онова вбесяващо сетивата чувство за превъзходство, което изпитват онези, които са сгодени, когато разговарят с онези, които не са. — Толкова е хубаво да си сгодена за Фред… но аз мисля, че би било ужасно да си сгодена за някой друг.
— На нас, които не сме сгодени за единствения Фред, не ни остават много удоволствия на този свят — засмя се Анн.
— О, Анн, ти не ме разбра — каза Дайана разгневена. — Не исках да кажа това… толкова е трудно да се обясни. Няма значение, ти ще разбереш някога, когато дойде и твоят ред…
— Благословена да си, скъпа моя Дайана, аз и сега разбирам. За какво ми е въображението, ако не мога да надзърна, за да видя живота през очите на другия?
— Ти трябва да ми бъдеш шаферка, разбираш ли, Анн. Обещай ми, че където и да се намираш, когато аз се заженя…
— Ще дойда от края на земята, ако е необходимо — обеща тържествено Анн.
— Разбира се, то няма да е след много време — каза Дайана, изчервявайки се. — Най-малко след три години, защото още съм само на осемнайсет, а майка ми казва, че нито една от дъщерите й няма да се ожени, преди да е навършила двайсет и една години. Освен това бащата на Фреди ще купува фермата на Ейбрахъм Флетчър за него и той казва, че трябва да изплати две трети от нея предварително и след това баща му ще я препише на негово име. Но три години не са много време, за да се подготвиш за едно домакинство, защото аз все още не съм направила и един сантиметър от бродериите си. Но ще започна да плета на една кука покривчици от утре. Майра Гилис имаше трийсет и седем покривчици, когато се омъжи, аз съм решила твърдо, че няма да имам по-малко от нея.
— Предполагам, че ще бъде съвършено невъзможно да поддържаш дом само с трийсет и шест покривчици — обобщи Анн със сериозно и тържествено лице, но очите й се останаха игриви.
Дайана изглеждаше обидена.
— Не мислех, че можеш да ми се присмиваш, Анн — отвърна тя с укор в гласа.
— Скъпа моя, аз не ти се присмивах — извика разкаяно Анн. — Само реших да те подразня малко. Аз мисля, че от тебе ще стане най-добрата малка домакиня в света. Ужасно е хубаво от твоя страна да си планираш вече дома на мечтите.
Анн току-що бе произнесла фразата „дома на мечтите“, когато фантазията й я връхлетя и започна да бълва своите собствени мечти. Нейният дом на мечтите, разбира се, беше обитаван от един идеален господар, тъмен, горд и меланхоличен, но странно защо, Гилбърт Блайт някак си се натрапваше около всичко това, помагайки й да си подреди картините, да засади градината и да свърши всевъзможни други задачи, които един горд и меланхоличен герой очевидно считаше под своето достойнство. Анн се опита да пропъди образа на Гилбърт от своята испанска крепост по някакъв начин, но той продължи да витае около нея, така че й се наложи с бързо усилие да проследи архитектурата на крепостта си с такъв успех, с какъвто и нейният „дом на мечтите“ бе построен и мебелиран, преди Дайана да проговори отново.
— Предполагам, Анн, че ти сигурно си мислиш за странно това, че мога да харесвам Фред толкова много, след като той е толкова различен от онзи тип мъж, за когото аз винаги съм казвала, че ще се омъжа? Но някак си… не ми се иска Фред да е висок и строен… защото, нали разбираш, той тогава няма да е Фред. Разбира се — допълни Дайана доста опечалена, — ние ще бъдем доста пълничка двойка. Но в края на краищата така е по-добре, отколкото единият от нас да си остане нисък и дебел, а другият висок и слаб, като Морган Слоун и неговата жена. Мис Линд казва, че винаги мисли за тяхната разлика във височината, щом ги види заедно.