— Е — помисли си Анн същата вечер, докато разчесваше косите си пред огледалото на стената, — радвам се, че Дайана е толкова щастлива и доволна. Но когато моят ред дойде… ако изобщо дойде някога… аз наистина се надявам да има нещо по-вълнуващо във всичко. Но нали и Дайана си е мислила така някога. Чувала съм я да казва неведнъж, че никога няма да се сгоди по такъв обидно обикновен начин, годеникът й трябваше да бъде нещо величествено, за да спечели сърцето й. Но тя се е променила. Вероятно и аз ще се променя. Но аз няма… аз съм твърдо решена да не се променям чак толкова. О, мисля, че тези годежи ужасно разбъркват нещата, когато дойдат до главата на близките ти приятели.
Глава тридесета
Венчавка в Каменния дом
Последната седмица на август дойде. Мис Лавандър вече трябваше да се омъжи. Две седмици по-късно Анн и Гилбърт щяха да заминат за „Редмънд Колидж“. След още една седмица мисис Рейчъл Линд щеше да се премести в „Зелените покриви“ и да разположи домашните си богове в някогашната резервна стая, която вече беше подготвена за нея. Тя беше разпродала вече всичките си ненужни домакински принадлежности на търг и беше се заела да помага на семейство Алън да си опакова багажа. Мистър Алън трябваше да изнесе своята прощална литургия в неделя. Старата традиция беше променена бързо, за да направи място на новата, и Анн почувства, че лека горчивина се промъква във вълнението й, породено от щастливия ход на събитията.
— Промените не са изцяло радостни, но те са много хубаво нещо — каза мистър Харисън, който бе настроен философски по въпроса. — Две години е достатъчно много време, за да могат нещата да си останат същите. Ако те не се променят дълго време, мухлясват…
Мистър Харисън пушеше на своята веранда. Неговата жена самопожертвователно му бе казала, че той може да пуши в къщата, само ако седи до отворен прозорец. Мистър Харисън възнагради тази отстъпка като започна да излиза винаги, когато времето бе хубаво, навън, за да изпуши лулата си и по този начин възцари взаимното добро разположение на духовете.
Анн беше прескочила, за да помоли мистър Харисън да й даде съвет за гергините. Тя и Дайана бяха преминали през Икоу Лодж същата вечер, за да помогнат на мис Лавандър и на Шарлота Четвърта в техните финални подготовки за утрешната венчавка.
Самата мис Лавандър никога не беше имала гергини, тя не ги обичаше и те не биха подхождали на финото уединение на нейната старомодна градина. Но цветята от всички видове бяха оскъдни в Ейвънли и съседните райони през това лято, благодарение на бурята на чичо Ейб и Анн и Дайана си помислиха, че една стара кремава на цвят каменна саксия, в която винаги бяха поставяли понички и която бе обрамчена с жълти гергини, би била точно онова нещо, което трябва да бъде поставено в сумрачния ъгъл край стълбището на каменния дом, точно срещу тъмния фон на червените тапети в коридора.
— Предполагам, че ще заминеш за колежа след четиринайсет дни — продължи мистър Харисън. — Е, ще ни липсваш ужасно много, на Емили и на мене. Естествено, мисис Линд ще те замести. По-добър заместник не може и да се намери…
Иронията в тона на мистър Харисън изобщо е невъзможно да бъде описана на белия лист. За разлика от собствената си жена, която беше в близки отношения с мисис Линд, най-доброто, което можеше да се каже за дружеските връзки на мистър Харисън с мисис Линд, дори при новите условия, беше, че той поддържаше с нея един въоръжен неутралитет.
— Да, аз ще замина — каза Анн. — Разумът ми се радва много… но сърцето ми скърби…
— Предполагам, че ще спечелиш всичките нераздадени отличия в Редмънд.
— Мога да се опитам да спечеля едно или две от тях — призна Анн, — но вече не ме вълнуват онези неща, които ме вълнуваха преди две години. Онова, което искам да спечеля в курса на този колеж, е малко знания от най-добро качество за истинския живот и да ги използвам по най-добрия начин. Искам да се науча да разбирам другите хора, да помогна на тях и на себе си.
Мистър Харисън поклати глава:
— Точно това е идеята. Затова трябва да съществува колежът. Не да ти пълни главата с излишни книжни знания, без да ти оставя празно пространство за нищо друго. Ти си права. Колежът няма да може да ти навреди много, така смятам аз…
Дайана и Анн прескочиха до Икоу Лодж след чая, взимайки със себе си всичките цветя, които бяха награбили от предишните няколко хищнически експедиции в собствените си градини и в градините на съседите. Те намериха каменния дом пламнал от възторг. Шарлота Четвърта хвърчеше наоколо с такава енергия и оживление, че сините й панделки като че ли бяха навсякъде в едно и също време. Подобно шлема на Навара, сините панделки на Шарлота се развяваха в най-гъстия сблъсък на олелията.