— Хвала на боговете, че дойдохте — каза тя благоговейно, — защото има купища неща, които трябва да се свършат… и захарната глазура на този кейк не иска да се втвърди… и толкова сребърни прибори трябва да се изтъркат… и сандъкът с багажа трябва да се подреди… и петлите за пилешката салата все още тичат зад курника и кудкудякат, мис Шърли. А мис Лавандър не може да свърши нищо. Аз съм благодарна, че мистър Ървинг дойде преди няколко минути и я отведе на разходка в гората. Ухажването в този дом върви по мед и масло, мис Шърли, но ако се опитате да го смесите с готвенето и с търкането, всичко ще пропадне. Това е моето мнение, мис Шърли.
Анн и Дайана взеха работата толкова присърце, че в десет часа дори Шарлота Четвърта изглеждаше задоволена. Тя пристегна косите си на безбройни плитчици и понесе уморените си малки кости към леглото.
— Но съм сигурна, че няма и да мигна, мис Шърли, защото ме е страх, че нещо лошо ще се случи в последната минута… или кремът няма да се разбие… или мистър Ървинг ще получи удар и няма да може да дойде…
— Той няма навика да получава удари, нали? — запита Дайана, трапчинките в ъглите на устните й потръпнаха. За Дайана Шарлота Четвърта беше, ако не нещо като образец на красота, то поне една всевечна радост.
— Това не са неща, които се случват по навик — каза Шарлота Четвърта с достойнство. — Те просто се случват… и ето ти на тебе… Всеки може да получи удар. Не ви трябва да знаете как става това. Мистър Ървинг прилича точно на един мой чичо, който веднъж получи удар така, както си седеше край масата на обяд. Но може би всичко ще върви добре. В този свят човек просто трябва да се надява на най-доброто и да се подготвя за най-лошото… и да приема онова, което Бог му изпраща.
— Единственото нещо, от което се страхувам, е, че утре няма да е хубаво времето — каза Дайана. — Чичо Ейб предвижда дъжд в средата на седмицата и откакто преживяхме онази буря, аз не мога да не мисля, че има нещо вярно в онова, което предсказва чичо Ейб.
Анн, която знаеше по-добре от Дайана колко общо има чичо Ейб с бурята, не беше разтревожена от този факт. Тя спа блажено и дълбоко и се събуди по никое време от шума, който вдигаше Шарлота Четвърта.
— О, мис Шърли, ужасно е, че ви будя толкова рано — промъкна се воят й през дупката на ключалката, — но има толкова неща да се свършат все още и… о, мис Шърли, страхувам се много, че ще вали и бих искала да станете и да ми кажете дали наистина ще вали…
Анн се втурна към прозореца, надявайки се, че думите на Шарлота Четвърта са продиктувани от намерението й по-бързо да я вдигне от леглото. Но уви, сутринта наистина изглеждаше неблагосклонна към събитието. Под прозореца в градината на мис Лавандър, който би трябвало да искри от бледата утринна светлина на слънцето, се беше наслоил мрак и нямаше никакъв вятър. Небето над елите беше тъмно и покрито с мрачни облаци.
— Не е ли много подло! — извика Дайана.
— Трябва да се надяваме на най-доброто — каза решително Анн. — В случай, че не завали, един хладен перленосив ден, като този, който се задава, би бил наистина нещо по-добро, отколкото една слънчева горещина…
— Но ще вали — проплака Шарлота, която се промъкна в този миг в стаята. Множеството й панделки кръжаха около главата й, краищата им бяха завързани с бели конци, които стърчаха във всички посоки. — То ще се задържи до последната минута и след това ще рукне като из ведро. И целият народ ще подгизне от вода… и калта ще се разнесе из цялата къща… и те няма да могат да се оженят под Орловото Нокътче… и това е ужасен кутсузлук да няма слънце на една сватба, говорете си каквото си щете, мис Шърли. Аз знаех, че нещата вървят прекалено добре, за да продължат в същия ред…
Шарлота Четвърта, като че ли действително бе заприличала изцяло на мис Елайза Андрюс.
Не валя, въпреки че небето изглеждаше навъсено, като че ли всеки миг щеше да прокапе. По обяд стаите вече бяха украсени, масата беше подредена изящно и стълбището очакваше булката, „нагласена за своя съпруг“.
— Ти наистина изглеждаш чудесно — възкликна пламенно Анн.
— Хубава сте — поде думите и Дайана.
— Всичко е готово, мис Шърли, и все още нищо ужасно не се е случило — изчурулика Шарлота весело в мига, в който самата се понесе към малката си стая в задната част на дома, за да се облече. Когато се появи, всичките й плитчици и буйни джуфки по главата бяха сплетени в две опашки и бяха завързани, този път фльонгите не бяха две, а четири, край тях в добавка блестеше яркосиня и една чисто нова панделка. От горните две фльонги човек добиваше впечатлението, че от шията на Шарлота са израсли две крила, които наподобяваха донякъде на ангелчетата на Рафаело, но Шарлота Четвърта си мислеше, че те са много хубави и след като прошумоля насам-натам с бялата си рокля, която беше толкова силно колосана, че можеше да остане права и без момичето да е в нея, тя се огледа в огледалото си с велико задоволство… задоволство, което лицето й изразяваше до мига, в който тя излезе в коридора и зърна през вратата на една от стаите една висока девойка, която бе облечена в тясно прилепнала до тялото й рокля и в гладките вълни на червеникавата й коса бе забодена като цвете една бяла звезда.