— О, аз никога няма да мога да изглеждам като мис Шърли — помисли си отчаяно бедната Шарлота. — Човек трябва да си е роден такъв, предполагам… и като че ли никакви усилия няма да ти помогнат да изглеждаш по този начин.
В един часа гостите бяха се събрали, включително и мисис и мистър Алън, защото мистър Алън трябваше да замести проповедника, който беше излязъл в отпуска и да изнесе литургията в Графтън. Нямаше никакви формалности при сключването на брака. Мис Лавандър слезе до подножието на стълбището, за да посрещне годеника си и когато той пое ръката й, тя вдигна големите си кафяви очи към неговите с поглед, който накара Шарлота Четвърта, която улови всичко, да се почувства по-весела от когато и да било. Двамата годеници излязоха и отидоха под Орловото Нокътче край градинската беседка, където мистър Алън ги очакваше. Гостите са струпаха около тях. Анн и Дайана застанаха край старата каменна скамейка, а Шарлота Четвърта се промуши помежду им, яростно стискайки ръцете им с нейните студени, треперещи малки ръчички.
Мистър Алън отвори своята синя книга и церемонията започна. Точно когато мис Лавандър и мистър Ървинг бяха обявени за мъж и жена, се случи нещо много красиво и символично. Слънцето внезапно проби сивото и мрачно небе и обля с поток лъчи щастливата младоженка. В същия миг градината се оживи от танцуващите сенки на проблясващите светлини.
— Какво прекрасно предзнаменование — помисли си Анн в мига, в който се спусна да целуне булката. След това трите момичета оставиха останалите гости да се смеят шумно около младоженците и изтичаха в къщата, за да проверят дали всичко е подготвено за празника.
— Благодаря на боговете, всичко е свършено, мис Шърли — пое си дълбоко дъх Шарлота Четвърта, — и те се ожениха по живо-по здраво, вече няма значение какво ще се случи оттук нататък. Кесиите с ориза са в килера, мадам, старите обувки са зад вратата, а кремът за разбиване е на стъпалата, които водят към мазето…
В два и половина мисис и мистър Ървинг заминаха и всички отидоха до Брайт Ривър, за да ги изпратят със следобедния влак. Когато мис Лавандър… пардон, мисис Ървинг, пристъпи прага, за да напусне своя стар дом, Гилбърт и девойките хвърлиха ориза, а Шарлота Четвърта метна една стара обувка. Тя се премери толкова добре, че успя да удари мистър Алън точно по главата. Но на Пол се падна да изрази най-хубавото изпращане. Той изхвръкна от верандата, размахвайки един огромен стар меден звънец, който служеше да призовава за вечеря и обяд и красеше винаги полицата в трапезарията. Единственият мотив на Пол беше да създаде колкото се може повече шум, но когато дрънченето на звънеца затихна, от върха и откъм завоя на хълма, прекосявайки течението на реката, долетя звънът на приказните венчални камбани, те звъняха чисто, сладостно и заглъхваха постепенно, като че ли любимото ехо на мис Лавандър се сбогуваше с нея и я поздравяваше на раздяла. И така, сред този благослов от звуци мис Лавандър напусна стария живот на мечтите и надеждите и се отправи към пълноценния живот на реалността в забързания свят, който се отваряше пред нея.
Два часа по-късно Анн и Шарлота Четвърта слязоха отново по алеята. Гилбърт беше отишъл в Уест Графтън с някаква задача, а Дайана беше заета с нещо у дома си. Анн и Шарлота се бяха върнали, за да подредят някои неща и да заключат малкия каменен дом. Градината беше залята от златистата светлина на слънцето, пеперуди прехвърчаха и пчели жужаха из нея, но малката къща вече се беше предала на пустотата, която винаги следваше по петите на всеки голям празник.