— Ще се опитам да го запомня — остана за миг с отворена уста Анн, ужасена от дивото си желание да се разсмее. — Зная от опит, че е много неприятно нечие име да се изписва неправилно и предполагам, че още по-лошо е да бъде произнасяно погрешно.
— Настина е много неприятно. И Кларис Алмайра също ме информира, че наричате моя син Джейкъб.
— Той ми каза, че името му е Джейкъб — възпротиви се този път Анн.
— Можех да очаквам това — каза Мисис Х. Б. Донъл с тон, по който се подразбираше, че благодарност от децата не можеше да се очаква на тази неукрепнала възраст. — Момчето има същия плебейски вкус, мис Шърли. Когато той се роди, аз исках да го наречем Сент Клер… звучи толкова аристократично, нали?! Но неговият баща настоя да бъде наречен Джейкъб, на името на неговия чичо. Аз отстъпих, защото чичо Джейкъб беше един богат стар ерген. И какво мислите, мис Шърли?! Когато нашето невинно момче беше на пет години, чичо Джейкъб взе, че се ожени и сега вече си има три собствени деца. Чували ли сте за такава неблагодарност? В мига, в който поканата за сватбата пристигна… защото той имаше нахалството да ни изпрати покана, мис Шърли, в момента, в който поканата пристигна, аз казах: „Няма вече за мене Джейкъб, благодаря!“ От онзи ден аз наричам моя син Сент Клер и твърдо съм решила той да се нарича Сент Клер. Неговият баща упорито продължава да го нарича Джейкъб и самото момче има някакво съвършено необяснимо за мене желание да продължи да се нарича с това вулгарно име. Но той е Сент Клер и Сент Клер ще си остане. Моля ви любезно да запомните това, мис Шърли, нали… Благодаря ви. Аз казах на Кларис Алмайра, че съм сигурна… това просто е било недоразумение и че само една дума ще оправи положението. Донъл… акцентът е на последната сричка… и Сент Клер… в никакъв случай Джейкъб. Нали ще запомните! Благодаря ви.
Когато Мисис Х. Б. Донъл си беше отишла вече, Анн заключи вратата на училището и си тръгна за вкъщи. В подножието на хълма, край Брезовата Пътека, тя откри Пол Ървинг. Той й подаде едно букетче от изящни малки диви орхидеи, които децата от Ейвънли наричаха „оризови лилии“.
— Заповядайте, учителко, набрах ги в нивата на мистър Райт — каза стеснително Пол. — И се върнах да ви ги дам, защото си мисля, че вие сте от онзи тип дами, които ги обичат и защото… — той вдигна големите си красиви очи — аз ви харесвам, учителко…
— Скъпи мои — каза Анн, поемайки ароматните стръкчета, като че ли думите на Пол бяха някакво магическо очарование. Разочарованието и умората й изчезнаха, духът й се възвърна на мига, а надеждата й порасна в сърцето и избуя като буен фонтан.
Анн премина с леки стъпки Брезовата Пътека, понесена от сладостта на орхидеите си като от някакъв благослов.
— Е, как се справи? — поиска да узнае Марила.
— Запитай ме след един месец и може би ще мога да ти кажа. Сега не мога… Сама не зная… Много съм вътре във всичко. Мислите ми са като вихрушка сега, а бяха толкова тежки и мрачни. Единственото нещо, което наистина ми е ясно от извършеното днес е, че убедих Клифи Райт, че А е А. Той не го знаеше досега. Не е ли това началото на пътя, по който можеш да изведеш една душа до Шекспир и „Загубеният рай“?
Мисис Линд се появи малко по-късно с още окуражителни новини. Тази добра лейди беше пресрещала учениците пред вратата на дома си и ги бе разпитвала дали харесват новата си учителка.
— И всеки от тях ми каза, че те обичат много, Анн, с изключение на Антъни Пай. Трябва да призная, че той не те обича. Каза, че си „просто като всички други момичета учителки“. Маята на семейство Пай се проявява пред очите ти. Но няма значение.
— Няма да го запомня — каза Анн спокойно. — И ще направя Антъни Пай също като мен самата. С търпение и добри обноски сигурно ще го спечеля.
— Е, за Пай никога не може да се каже такова нещо — каза мисис Рейчъл предпазливо. — Тях винаги трябва да ги приемаш на обратно, също като сънищата… в повечето случаи. Колкото до тази жена, Донъл, да има да взема тя от мене, мога да те уверя в това. Името е Донъл и винаги е било така. Тази жена е луда, ето какво. Тя има едно куче, мопс, което нарича Куини и то се храни на масата, заедно с цялото семейство от чиния китайски порцелан. Бих се страхувала от възмездието, ако бях на нейно място. Томас казва, че самият Донъл и един много свестен и работлив човек, но не е бил с всичкия си, когато си е избирал жена, ето това е.