Някои не одобряваха начинанието, разбира се, а най-болезнено на подобрителите се отразиха на малкото подигравки. Разпространи се слухът, че мистър Илайша Райт бил предложил едно по-подходящо име за организацията и то било Клуб за Ухажване. Мисис Харъм Слоун заяви, че е чула подобрителите да казват, че ще разорат двете страни на пътищата и ще ги засадят с герании. Мистър Леви Баултър предупреди своите съседи, че подобрителите ще настояват всички да съборят къщите си и да ги построят наново, след като плановете им са одобрени от Организацията за подобрение. Мистър Джеймс Спенсър им изпрати една бележка, в която се казваше, че той би искал, ако им е възможно, да сринат хълма, на който се намира църквата. Ибън Райт каза на Анн, че би искал подобрителите да могат да убедят стария Джошуа Слоун да поддържа мустаците си сресани. Мистър Лорънс Бел каза, че би варосал хамбарите си, ако нищо друго не би задоволило подобрителите, но не би окачил дантелени пердета по прозорците на оборите, където държи кравите си. Мистър Мейджър Спенсър запита Клифтън Слоун, един подобрител, който караше мляко в Кармоди за мандрата за сирене, дали е истина, че всички ще трябва да боядисат собственоръчно доилния си стенд през следващото лято и да изографисат украса в центъра му.
Младежите приемаха все пак човешката природа такава, каквато е, затова Обществото енергично се зае с подобрение, на което членовете му можеха да се надяват, че ще осъществят тази есен. На втората среща, която се състоя в гостната на семейство Бари, Оливър Слоун ги подтикна да открият една подписка за препокриване с дървени плочи и боядисване на сградата, Джулия Бел го подкрепи с чувство на неудобство и с мисълта, че се занимава с нещо, което не приляга много на една лейди. Гилбърт направи едно предложение, то бе прието единодушно и Анн го записа бързо в протокола си. Следващото нещо, което трябваше да свършат, бе да изберат комитет и Гърти Пай, който беше решил да не позволи на Джулия Бел да обере всички лаври, смело предложи мис Джейн Андрюс да бъде председател на този комитет. Това глупаво предложение беше подкрепено и прието, Джейн отвърна на комплимента, като предложи Гърти да влезе в комитета, заедно с Гилбърт, Дайана, Анн и Фред Райт. Комитетът набеляза действията си на тайно заседание. Анн и Дайана бяха определени за пътя към Нюбридж, Гилбърт и Фред — за пътя към Уайт Сендс, а Джейн и Гърти — за пътя към Кармоди.
— Защото — обясни Гилбърт на Анн, когато двамата вървяха към къщи заедно и минаха през Хаунтид Ууд, — семейство Пай живее край този път и те няма да дадат и цент, освен ако някой от самите тях не се включи в подписката.
Следващата събота Анн и Дайана започнаха. Те изминаха целия път, който водеше до дома и се отбиха първо при „момичетата Андрюс“.
— Ако Катерин е сама, може и да получим нещо — каза Дайана, — но ако Елайза е там, няма да получим нищо.
Елайза беше там и изглеждаше дори по-мрачна от всеки друг път. Мис Елайза беше едно от онези момичета, които ти внушаваха впечатлението, че животът наистина е свят на мъки и печал и че една усмивка, да не говорим за смях, е прахосване на енергия и наистина заслужава порицание. Момичетата Андрюс бяха „момичета“ по на петдесетина години и като че ли щяха да останат момичета до края на земния си живот. За Катерин се говореше, че не била изцяло изоставила надеждата си, но Елайза, която си бе родена песимистка, никога не бе имала каквато и да била надежда. Те живееха в малка кафява къщичка, построена в един слънчев ъгъл, изсечен в буковата гора на Марк Андрюс. Елайза се оплакваше, че през лятото е ужасно горещо у дома им, но Катерин беше свикнала да казва, че мястото е хубаво и топло през зимата.
Елайза шиеше някаква възглавница, не защото тя беше необходима, а просто в знак на протест срещу фриволната дантела, която плетеше Катерин. Докато момичетата обясняваха за какво са дошли у тях, Елайза слушаше намръщена, а Катерин се усмихваше. Естествено, когато очите на Катерин срещнеха погледа на Елайза, усмивката й се превръщаше във виновна гримаса, но тутакси се възвръщаше в следващия момент.
— Ако имах пари за прахосване — каза мрачно Елайза, — щях да ги запаля и да се любувам вероятно на пламъка им, но не бих ги дала за тази сграда, нито цент. Тя не е от полза за селището… тя просто е едно място, където младите се срещат и флиртуват, когато много по-добре е да си бъдат у дома, в леглата.
— О, Елайза, младите трябва да се забавляват с нещо — възпротиви се Катерин.