Домът на Тиодор Уайт беше следващата спирка. Нито Анн, нито Дайана бяха идвали в този дом преди това и много слабо познаваха мисис Тиодор, която не се отличаваше с голямо гостоприемство. Трябваше ли да се върнат към входната врата? Докато двете момичета шепнешком се питаха какво да предприемат, мисис Тиодор се появи на вратата на къщата с цял вързоп вестници в ръце. Тя решително започна да нарежда един след друг вестниците по пода на верандата и по стълбите, които водеха до нея, а след това по пътеката и стигна чак до краката на удивените си гостенки.
— Бихте ли си отместили внимателно краката върху тревата, а след това да стъпите върху тези вестници? — изрече с раздразнение в гласа тя. — Аз току-що изметох цялата къща и не мога да си позволя отново да вкарам прах в нея. По пътеката се е натрупала много прах от онзи ден, в който валя…
— Да не си посмяла да се засмееш — Анн предупреди шепнешком Дайана, когато двете момичета закрачиха по вестниците. — И умолявам те, Дайна, не поглеждай към мене, каквото и да каже тя, защото и аз няма да мога да удържа лицето си сериозно.
Вестниците бяха разпръснати из целия хол и из подредената и изчистена до блясък гостна. Анн и Дайана седнаха развеселени на най-близките столове и обясниха за какво са дошли. Мисис Уайт ги изслуша любезно, прекъсна ги само на два пъти — веднъж, за да проследи една нахална муха и втория път, за да сграбчи едно малко парченце стъкло, което беше изпаднало на килима от роклята на Анн. Анн се почувства ужасно виновна, но мисис Уайт извади два долара и ги положи до листа със списъка.
— За да се предпази от повторното ни идване — каза Дайана, когато двете момичета излязоха навън.
Мисис Уайт вече беше събрала отново вестниците, преди те още да бяха отвързали коня си, а когато се отдалечиха на ярд разстояние, я видяха да размахва метлата в хола.
— Винаги съм чувала, че мисис Тиодор Уайт е най-чистата жива домакиня и след като видях всичко това, ще вярвам навеки в казаното — обади се Дайна, избухвайки в смях, след като бяха се отдалечили на достопочтено разстояние.
— Радвам се, че тя няма деца — каза Анн с горчивина в гласа. — Би било изключително ужасно за тях… ако ги имаше.
В дома на семейство Спенсър мисис Изабела Спенсър ги накара да се почувстват неудобно, когато започна да разказва неприятни неща за всеки един от Ейвънли. Мистър Томас Баултър отказа да даде каквото и да било за сградата, защото когато тя била строена преди двайсет години, не била издигната на мястото, което той бил препоръчал. На мисис Естър Бел, която цъфтеше от здраве, й отне половин час да обяснява в детайли всичките си болки и болежки, след което даде петдесет цента… защото нямало да може да даде лептата си догодина, когато щяла да бъде вече в гроба си…