Най-лошият им прием, обаче, беше в дома на Саймън Флетчър. Когато двете момичета влязоха в двора, видяха две лица, които се взираха в тях през прозореца на верандата. Но след като почукаха на вратата и изчакаха търпеливо и настойчиво няколко минути, никой от дома не се приближи до вратата. Двете крайно обезпокоени и възмутени момичета напуснаха прага на Флетчърови. Дори Анн призна, че започва да се чувства обезкуражена. Следваха няколко домове от рода Слоун, където успяха да получат щедри вноски за подписката и от този миг, до края на обиколката, им вървеше добре, с изключение на едно място, където ги посрещнаха с вирнати носове. Последният дом, в който трябваше да се отбият, бе домът на Робърт Диксън, който се намираше до моста над езерцето. Тук ги поканиха на чай, въпреки че и двете вече бяха стигнали близо до домовете си. Приеха, за да не обидят мисис Диксън, която се славеше като много „докачлива“ жена.
Докато бяха в тази къща, се появи старата мисис Джеймс Уайт.
— Току-що бях в дома на семейство Лоренцо — обяви тя. — Той е най-гордият мъж в Ейвънли в момента. Какво си мислите? Роди му се ново момче… и то след няколкото момичета, това е цяло събитие, мога да ви кажа…
Анн наостри уши и когато двете с Дайна излязоха, обяви:
— Отивам направо в дома на семейство Лоренцо Уайт.
— Но той живее на пътя за Уайт Сендс, а това е доста далече от нашия периметър — възпротиви се Дайана. — Гилбърт и Фред ще минат край тях.
— Те няма да стигнат до този район до следващата събота, а това ще бъде прекалено късно — каза Анн твърдо. — Радостта ще поутихне дотогава. Лоренцо Уайт е ужасно стиснат, но ще се отзове на каквато и да е подписка точно сега. Ние не трябва да изпуснем да ни се изплъзне такава златна възможност, Дайана.
Резултатът потвърди предположенията на Анн. Мистър Уайт ги посрещна в двора, сияещ като слънце по Великден. Когато Анн го помоли да се присъедини към начинанието, той се съгласи с ентусиазъм.
— Разбира се, разбира се. Просто ме запишете с един долар повече от най-голямата ви вноска до този момент…
— Това ще означава пет долара, мистър Даниъл Блеър даде четири — каза Анн и изпита лек страх.
Но Лоренцо не измени на обещанието си.
— Пет и това е… ето парите веднага. А сега искам да влезете у дома. Има нещо, което си заслужава да видите… нещо, което малко хора са видели до този момент. Просто влезте и си кажете мнението.
— Какво ще кажем, ако бебето не е хубаво? — прошепна Дайана, разтреперена от вълнение, когато двете последваха възторжения Лоренцо в къщата му.
— О, винаги има нещо хубаво, което може да се каже — успокои я с лекота Анн. — Винаги може да се каже нещо хубаво за едно бебе…
Бебето беше хубаво, а и мистър Уайт почувства, че в замяна на петте долара, които даде, получи от момичетата честното им възхищение от пълничкото малко новородено. Но това беше първият, последният и единственият път, в който Лоренцо Уайт се отзова на подписка.
Въпреки че беше много уморена, Анн направи още едно усилие за общото благо тази вечер, прекоси поляната, за да се срещне с мистър Харисън, който както винаги си пушеше лулата на верандата и Джинджър беше край него. Ако трябва да бъдем поточни, той живееше на пътя за Кармоди, но Джейн и Гърти, които го познаваха само от злословията по негов адрес, с голямо вълнение помолиха Анн да се отбие при него.
Мистър Харисън обаче спокойно отказа да даде и цент за подписката и всички усилия на Анн да го склони се оказаха напразни.
— Но аз си мислех, че вие одобрявате нашето общество, мистър Харисън — проплака Анн.
— Одобрявам го… Одобрявам го, но моето одобрение не е толкова дълбоко, колкото е моят джоб, Анн.
— Още малко изпитания от рода на тези, които имах през този ден, ще ме накарат да се чувствам и аз песимистка като мис Елайза Андрюс — произнесе Анн пред отражението си в огледалото, което бе окачено на източната стена в стаята й.
Глава седма
Посочването на задълженията
Анн се отпусна на облегалката на стола в една от октомврийските вечери и въздъхна. Тя седеше край масата, която бе отрупана с тетрадки и контролни работи, но гъсто изписаните листове пред нея нямаха явна връзка нито с уроците, нито с училищната дейност.
— Какво става? — запита Гилбърт, който беше пристигнал и бе застанал на отворената кухненска врата точно навреме, за да чуе въздишката.
Анн се зачерви и набута писанията си под училищните контролни работи.