— Ако Дейви е пакостник, това е още една причина той да получи добро възпитание, нали, Марила? Ако ние не ги вземем, бог знае кой ще ги вземе, не знаем под какво влияние ще израснат. Предполагаш ли, че съседите на мисис Кейт, семейство Спрот, ще ги вземат. Мисис Линд казва, че Хенри Спрот е най-глупавият човек, който някога е живял на този свят и не може да се вярва и на една дума, която децата му произнасят. Няма ли да е ужасно за близнаците да се учат в такава обстановка? Или да предположим, че отидат у семейство Уигинс. Мисис Линд казва, че мистър Уигинс разпродава всичко от дома си, което може да бъде продадено и довежда семейството си до състояние на просешка тояга. Ти не би искала твоите роднини да гладуват, дори ако те са само трети братовчеди, нали? Според мене, Марила, ние сме задължени да ги вземем.
— Предполагам, че е така — съгласи се Марила с мрачно изражение на лицето. — Ще кажа на Мери, че ще ги взема. Недей да се радваш толкова много, Анн. Това ще означава много допълнителна работа и за тебе. Аз не мога да измина и един бод с тези очи, така че ти трябва да преправяш и кърпиш дрехите им. А ти не обичаш шиенето.
— Мразя го — каза спокойно Анн. — Но ако решим да вземем тези деца от чувство за отговорност, сигурно ще започна и да шия от чувство за отговорност. Добре е, че на хората им се налага да вършат неща, които не харесват… разбира се… всичко с мярката си…
Глава осма
Марила осиновява близнаците
Мисис Рейчъл Линд седеше край кухненския си прозорец и си плетеше кротко, както си беше седяла и в онази вечер преди няколко години, когато Матю Кътбърт се беше спуснал от хълма с момичето, наречено от мисис Рейчъл „неговото скъпо сираче“. Но онова беше през пролетта, а сега беше късна есен и всички листа от дърветата бяха окапали и полята изглеждаха повехнали и кафяви. Слънцето надвисваше над острова Принц Едуард, заливаше небето с разкошна пурпурна и златна светлина — на фона на тъмните дървета на запад от Ейвънли, препускаше един кабриолет, теглен от едно непретенциозно кафяво пони и се спускаше от хълма към равнината.
Мисис Рейчъл се взря жадно в тази посока.
— Марила се връща от погребението — обърна се тя към мъжа си, който лежеше на кухненската кушетка. Томас Линд се залежаваше много повече напоследък върху кухненската кушетка, отколкото преди време, но мисис Рейчъл, която беше толкова чувствителна към онова, което се случваше извън дома й, все още не беше отбелязала този факт. — И води двете близначета със себе си… да… това е Дейви, той се е надвесил над предния капак на кабриолета и дърпа понито за опашката, а Марила го тегли назад. Дора седи на седалката толкова чинно, колкото не можеш да си представиш. Тя винаги изглежда така, като че ли току-що е била колосана и изгладена. Е, на бедната Марила несъмнено ръцете й ще са заети тази зима. И все пак аз не виждах какво може друго да направи при тези обстоятелства, освен да прибере децата при себе си, пък и Анн ще й помага. Анн е страшно доволна от цялата тази работа, при това страшно умело се справя с децата, трябва да се признае. Господи, не беше изминал и един ден, откакто бедният Матю доведе самата Анн у дома и всички започнаха да се смеят на идеята на Марила да възпитава това дете. А сега тя е осиновила близнаци. Никога не можеш да бъдеш сигурен в нещо, докато си жив.
Дебелото пони премина по моста на Линдс Холоу и се отправи към поляната пред „Зелените покриви“. Лицето на Марила беше ужасно мрачно. Разстоянието от Ийст Крафтън беше десет мили, а Дейви Кейт като че ли бе обхванат от страстта непрекъснато да се движи. Не беше по силите на Марила да го усмири и тя се изнерви по пътя при мисълта да не би той да падне през задния капак на колата и да си счупи врата или пък да се сгромоляса през предния под копитата на понито. Изпаднала в отчаяние, най-накрая тя го заплаши, че ще го набие здраво, когато стигнат у дома. След което Дейви се изкачи в скута й и без да обръща внимание на юздите, обви шията й с двете си ръце и я притисна в мечешка прегръдка.
— Не вярвам на това, което говориш — каза й той, притискайки пламенно лицето си до набръчканата кожа на бузите й. — Ти не изглеждаш на лейди, която бие малки момчета, само защото те не могат да стоят мирни. Не намираш ли, че е ужасно трудно да седиш мирен, когато си толкова малък, колкото съм аз?
— Не, аз винаги съм била мирна, когато са ми казвали да мирувам — отвърна му Марила, опитвайки се да говори сериозно, въпреки че почувства как сърцето й омеква от импулсивните ласки на Дейви.