Марила отряза със сурово лице ново парче кейк за Дора. Не й се искаше да се занимава повече с Дейви. Денят се беше оказал много труден за нея, погребението и дългото пътуване я бяха уморили. От този момент тя очакваше бъдещето с песимизъм, който надминаваше дори песимизма на самата Елайза Андрюс.
Близнаците не си приличаха много, въпреки че и двамата бяха руси. Дора имаше дълги и лъскави къдрици, които никога не бяха разпилени. Прическата на Дейви представляваше един обръч от коса, който се извиваше около главата му с букет от ситни руси къдрици. Лешниковите очи на Дора бяха меки и кротки, очите на Дейви святкаха дяволито и играеха като на истински пакостник. Носът на Дора беше прав, а носът на Дейви беше един категорично високомерен нос. Устните на Дора бяха стегнати и винаги прибрани, устните на Дейви винаги бяха разтегнати в усмивка и освен това, той имаше трапчинка на едната си буза, а на другата нямаше, факт, който му придаваше един мил, комичен и малко несиметричен вид, когато се смееше. Веселие и жажда за пакост се излъчваше от всеки сантиметър на малкото му лице.
— По-добре е да си отиват в леглата — каза Марила, която си мислеше, че това е най-лекия начин да се отърве от децата.
— Дора ще спи при мене, а ти можеш да сложиш Дейви в западната мансарда. Ти не се страхуваш да спиш сам, нали, Дейви?
— Но няма да си отида в леглото толкова скоро — заяви със задоволство Дейви.
— О, разбира се, че ще си легнеш — това беше всичко, което Марила се опита да каже, но нещо в тона й накара дори Дейви да замълчи.
Той се подчини боязливо и се качи на горния етаж заедно с Анн.
— Когато порасна, първото нещо, което ще направя, ще бъде да остана буден цяла нощ, за да видя какво е това нощта — каза й той доверително.
След години Марила никога не можеше да си помисли за тази първа нощ, в която близнаците дойдоха да живеят в нейния дом, без да потръпне. Тя не беше толкова лоша, в сравнение със седмиците, които я последваха, но изглежда тя беше причината за всичко, което се случи след това. Рядко й оставаше и една минутка време през деня, в която Дейви да не направи някоя пакост или да не измисли някое пъклено дело. А първия си значителен подвиг той извърши два дни след пристигането си, в неделя сутринта… Това беше един прекрасен, слънчев и доста топъл за септември ден. Анн го облече за църква, докато Марила оправяше Дора. Отначало Дейви се противопостави сериозно на намерението й да измие лицето му.
— Марила ме изми вчера… а мисис Уигинс ме изтърка с един твърд сапун в деня на погребението. Това ми е достатъчно за цяла седмица. Не виждам защо трябва да бъда толкова ужасно чист. Много по-хубаво си е да си мръсен.
— Пол Ървинг си мие лицето сам всеки ден съвсем доброволно — каза Анн твърде дипломатично.
Дейви беше обитател на „Зелените покриви“ за малко повече от двадесет и четири часа, но той вече обожаваше Анн и мразеше Пол Ървинг, защото тя започна да му пълни ушите с ентусиазирани хвалебствия за него още на следващия ден, след пристигането на близнаците в „Зелените покриви“. След като Пол Ървинг миеше лицето си всеки ден, това решаваше въпроса. Той, Дейви Кейт, щеше да прави същото, та ако ще това да го убиеше. Същото разсъждение го накара да се подчини кротко и на останалите детайли от подготовката на тоалета му и когато всичко бе привършило, той се превърна в едно наистина хубаво малко момче. Анн се почувства почти майчински горда с него, докато го настаняваше на старата, запазена за Кътбъртови, скамейка в църквата.
Отначалото Дейви се държеше добре, защото беше зает да хвърля прикрити погледи към всички малки момчета, които се мяркаха пред очите му, питайки се — кой от тях е Пол Ървинг. Четенето на първите два химна от Светото Писание премина безметежно. Мистър Алън се молеше, когато се появи сензацията.
Лорета Уайт, която седеше пред Дейви, беше наклонила леко главата си напред и русата й коса се спускаше надве плитки, между които проблясваше, изкушително открита, бялата й шия, обвита в едно леко дантелено жабо. Лорета беше едно дебело, солидно на вид момиче на осем години, което се държеше безупречно в църквата от първия ден, в който майка й я беше довела в нея като бебе на шест месеца.
Дейви бръкна в джоба си и извади оттам… една гъсеница, една космата, гърчеща се в ръката му гъсеница. Марила видя това и го сграбчи, но беше закъсняла доста много. Дейви пусна гъсеницата във врата на Лорета.