— Съжалявам, мис! Съжалявам, но това не променя изобщо нещата. Вие по-добре елате и вижте в какъв безпорядък това животно е оставило моя овес… изгазило го е от центъра до периферията, мис.
— Много съжалявам — повтори твърдо Анн, — но вероятно, ако поправите по-добре оградата си, Доли няма да може да тъпче овеса ви. Аз видях онзи ден, че частта от оградата, която разделя вашата овесена нива от нашето пасище, не е в много добро състояние.
— Моята ограда е в добро състояние — сопна се мистър Харисън и този път беше по-гневен от която и да било друга фаза на войната между двете враждуващите страни. — Тази предпазна ограда не може да удържи един кравешки демон като вашия. И мога да ви кажа на вас, червенокосо момиченце, че ако кравата е ваша, по-добре се заемете да я наблюдавате, за да не опропастява хорското зърно, отколкото да седите тук и да четете долнопробни жълти романчета… — мистър Харисън стрелна с унищожителен поглед изцяло невинния Вергилий, който лежеше в краката на Анн.
Нещо пламна на мига у Анн, но това далече не бяха нейните коси, а онзи пламтеж, който тя познаваше от детинството си:
— По-добре да имам червени коси, отколкото да нямам никакви или само няколко къдрици около ушите — избухна тя.
Накратко казано — мистър Харисън беше болезнено чувствителен на тема плешива глава. Яростта го разтреперан и той не успя да промълви и дума в лицето на Анн, която си възвърна хладнокръвието и се възползва от преимуществото си:
— Мога да проявя снизхождение към вас, мистър Харисън, защото имам въображение. Мога лесно да си представя колко много усилия сте положили, за да хванете кравата във вашия овес и няма да питая каквито и да били гневни чувства към вас заради всичко това, което казахте. Обещавам ви, че Доли никога вече няма да навлезе отново във вашия овес. Давам ви честната си дума по този въпрос.
— Е, помнете, че казахте… няма да влезе — промълви мистър Харисън и гласът му прозвуча някак си унил, но тромавата му тежка походка все още беше достатъчно гневна и Анн го чу как си мърмори, докато се отдалечаваше.
Наскърбена и разтревожена душевно, Анн прекоси двора и затвори немирната крава в обора.
— Тя няма да може да излезе оттук, освен ако не разбие стената — помисли си Анн. — При това сега изглежда съвсем спокойна. Предполагам, че се е поболяла от онзи овес. По-добре да я бях продала на мистър Шийрър, когато искаше да я купи миналата седмица, но си помислих, че ще е по-добре да изчакам, докато се открие пазара на добитък, за да отведем всички животни заедно. Мисля, че мистър Харисън е един голям мърморко.
Наистина, те двамата изобщо не бяха сродни души.
Анн винаги беше нащрек по отношение на сродните души.
Марила Кътбърт влизаше в двора, когато Анн закрачи към дома и след минутка изтича, за да запари чая. Те двете обсъдиха въпроса край масата за чай.
— Ще се радвам, когато разпродажбата приключи — каза Марила. — Прекалено голяма отговорност е да имаш толкова много стока на едно място и да няма кой, с изключение на този Мартин, на когото не може да се разчита, да се грижи за нея. Още не се е върнал, а наистина обеща да се прибере миналата нощ, ако го пусна, за да отиде на погребението на леля си. Не зная колко лели е имал, не мога да ги преброя. Тази е четвъртата, която умира, откакто го наех да наглежда имота преди една година. Ще бъда повече от благодарна, когато реколтата бъде вече прибрана и мистър Бари поеме фермата. Ще трябва да пазим Доли затворена в обора, докато Мартин се върне, трябва да я пуснем на задното пасище и оградата там трябва да бъде оправена. Твърдя, че светът е пълен с неприятности, както казва Рейчъл. Ето че бедната Мери Кейт умира, а какво ще стане с нейните деца, не знам. Тя имаше един брат в Британска Колумбия и му беше писала за тях, но не е получила все още вест от него.
— Какви са децата? Колко са големи?
— Минават шестте годинки… те са близнаци.
— О, аз винаги съм се интересувала, особено от близнаците, още от онова време… когато… у мисис Хамънд те бяха толкова много — каза оживено Анн. — Хубави ли са?
— Боже Господи, може ли някой да каже, та те са толкова мръсни. Дейви беше си направил пайове от кал, а Дора отиде да го извика. Дейви я бутна с главата напред в най-големия пай и след като тя се разплака, сам скочи и започна да се въргаля, за да й покаже, че няма за какво да се плаче. Мери каза, че Дора наистина е добро момиче, но този Дейви е голям пакостник. Може да се каже, че никога не е бил възпитаван. Баща му умря, когато беше още бебе, а Мери е болна почти оттогава.