— Не мога да повярвам, че Дора ще предприеме такава разходка сама до толкова отдалечено място, но ще отида и ще видя — каза Анн.
Никой не гледаше към Дейви точно в този момент, в противен случай щеше да забележи, че по лицето му се изписа много категорична промяна на настроението. Той тихо се отпусна от портата и побягна по посока на хамбара толкова бързо, колкото можеха да издържат краката му.
Анн прекоси бързо нивята, които ги отделяха от дома на мистър Харисън с не много голяма надежда. Домът бе заключен, кепенците на прозорците бяха спуснати и нямаше никакъв знак, че във вътрешността на къщата имаше жива душа. Тя застана на верандата и извика името на момичето силно.
Джинджър, който беше в кухнята зад гърба й, изпищя и изруга, изпаднал във внезапна ярост, но в затишията между неговите крясъци Анн можа да долови някакъв жален плач, който долетя откъм малката постройка в двора, която служеше на мистър Харисън за работилничка и в която той държеше инструментите си. Анн хукна към вратата на постройката, махна резето и очите й попаднаха върху едно малко същество с обляно от сълзи лице. То бе изпаднало в отчаяние, застанало върху една обърната бъчонка, в която мистър Харисън си държеше гвоздеите.
— О, Дора, Дора, колко много ни изплаши, да знаеш! Как се озова тук?
— С Дейви дойдохме, за да видим Джинджър — разрида се Дора, — но не можахме да го видим в края на краищата, Дейви само го накара да ругае край вратата на кухнята. И тогава Дейви ме доведе тук, избяга и затвори вратата… и аз не можах да изляза. Плаках и плаках, толкова се изплаших и… ооо… толкова съм гладна и ми е студено… и си мислех, че никога няма да дойдеш, Анн.
— Дейви? — Анн не можа да изрече нито една дума повече.
Тя отведе Дора у дома със свито сърце. Радостта й от факта, че бе открила детето здраво и читаво, бе помрачена от болката, причинена от поведението на Дейви. Приумицата да заключи Дора в онази постройка можеше да бъде извинена лесно. Но Дейви беше излъгал, изрече неверни неща… това бе отвратително, при това беше изрекъл всичко с такова хладнокръвие. Ето грозният факт, пред който Анн не можеше да си затвори очите. Прииска й се да седне и да изплаче разочарованието си. Тя беше започнала да обиква Дейви нежно… колко нежно го беше обикнала, тя дори не съзнаваше до този момент… и разкритието, че той бе виновен в предумишлена измама, нарани сърцето й непоносимо.
Марила изслуша разказа на Анн с мълчание, което не предвещаваше нищо добро за Дейви. Мистър Бари се смя и посъветва жените да накажат Дейви незабавно. Когато той си тръгна за дома, момичето успокои и затопли ридаещата и разтреперена Дора, даде й да вечеря и я сложи в леглото. След това се върна в кухнята, точно в мига, в който и Марила влезе с цялата си суровост, водейки, по-точно влачейки дърпащия се назад объркан Дейви, когото тя бе намерила скрит в най-тъмния ъгъл на обора.
Марила домъкна момчето върху рогозката по средата на стаята и след това сама седна до източния прозорец. Анн се отпусна до прозореца, който гледаше на запад. Между двете жени бе виновникът. Неговият гръб бе обърнат към Марила и това беше един смирен, превит и изплашен гръб. Лицето на Дейви беше обърнато към Анн и въпреки че по него си личеше срамът, в очите му присветваше и някакво дружелюбие, като че ли момчето съзнаваше простъпката си, за която трябваше да бъде наказано, но не се отказваше от намерението по-късно двамата с Анн да се посмеят над случилото се.
В този случай обаче прикритата му усмивка не срещна ответ в сивите очи на Анн, в погледа на Дейви тя като че ли откри не само въпроса на пакостника. В тях имаше и нещо друго… нещо грозно и отвратително.
— Как можеш да се държиш по такъв начин, Дейви? — запита го с прискърбие тя.
Някаква тревожна спазма премина през тялото на Дейви.
— Аз… го направих… просто за забавление. Нещата тук са толкова скучни от много време насам и аз си помислих, че ще бъде забавно да ви поизплаша малко, това бе всичко…
Вместо да се изплаши и да се разкае, Дейви се захили, спомняйки си за преживяното.
— Но ти излъга за всичко, Дейви — каза Анн по-тъжна от когато и да било.
Дейви я погледна озадачен:
— В какво съм излъгал? Искаш да кажеш, че съм изрекъл опашата лъжа?
— Имам предвид това, че разказа нещо, което не бе истина.