— Разбира се, че го направих — каза с искрен глас Дейви. — Ако не бях го направил, вие нямаше да се изплашите. Аз трябваше да го направя…
Анн вече чувстваше реакцията от страха и напрежението. Фактът, че Дейви не се разкая, преля чашата. Две големи сълзи просветнаха в очите й.
— О, Дейви, как можеш така?! — промълви тя с разтреперан глас. — Не знаеш ли колко лошо е всичко това?
Дейви бе втрещен. Анн плачеше… той беше накарал Анн да се разплаче! Поток от истинско разкаяние връхлетя малкото му горещо сърце и го погълна. Той се спусна към Анн, сви се в скута й, обгърна с ръце шията й и избухна в сълзи.
— Не знаех, че е толкова грозно да разказвам опашати лъжи — ридаеше Дейви. — Как очакваш от мене да знам, че това е лошо? Всички деца на мистър Спрот ги говорят всеки божи ден и се кръстят също. Предполагам, че Пол Ървинг никога на говори опашати лъжи и… аз ужасно се опитвах да бъда добър като него, но сега предполагам, че ти никога повече няма да ме обичаш. Но мисля, че ти беше длъжна да ми кажеш, че така не е добре. Аз ужасно съжалявам, че те накарах да плачеш, Анн, аз никога повече няма да изрека опашата лъжа.
Дейви зарови лицето си в рамото на Ани и бурно се разплака. В този миг, така, както го държеше притиснат до себе си и през рамото му гледаше към Марила, на Анн изведнъж й мина през главата едно прозрение.
— Той не знаеше, че е лошо да се говорят лъжи, Марила. Мисля, че трябва да му простим заради това този път, ако обещае никога да не говори отново нещо, което не е истина.
— Никога няма да говоря лъжи, сега зная, че това е лошо — увери ги Дейви в паузите на риданието си. — Ако ме хванете още веднъж да казвам опашати лъжи, вие може… — Дейви напъна мозъка си, за да измисли подходящо наказание — можете да ме одерете жив, Анн.
— Не казвай „опашата лъжа“, Дейви… кажи само лъжа — в Анн проговори учителката.
— Защо? — поиска да узнае Дейви, след което се настани удобно, вдигна зацапаното си от сълзи лице и огледа изпитателно двете жени. — С какво опашатата лъжа е по-лоша от лъжата? Искам да знам. Това е просто една голяма дума…
— Това е жаргон и не е хубаво едно малко момче да използва жаргона…
— Ужасно много неща има, които не трябва да се правят — въздъхна Дейви. — Никога не съм предполагал, че са толкова много. Съжалявам, че е лошо да се казва опашата… лъжа, не, защото е ужасно готино, но след като е такава, каквато казвате вие, аз няма да я използвам вече. Какво ще ми направите за това, че я казах този път? Искам да знам.
Анн погледна с молба в очите към Марила.
— Не искам да бъда прекалено твърда с едно дете — каза Марила. — Наистина, никой не го е учил, че да се говорят лъжи е грешно и онези деца на семейство Спрот не бяха добра компания за него. Бедната Мари бе прекалено болна, за да го научи на всичко, което трябва и аз мисля, че ние не трябва да очакваме от едно шестгодишно дете да знае тези неща по инстинкт. Предполагам… трябва да признаем, че той не знае нищо както следва и трябва да започнем отначало. Но той ще бъде наказан за това, че затвори Дора и аз не мога да измисля нищо друго, освен да го изпратя в леглото, без да му дам да вечеря, но ние сме правили толкова пъти това. Не можеш ли да предложиш нещо друго, Анн? Ти си длъжна да измислиш нещо друго, с твоето въображение, ти винаги си в състояние да измислиш нещо.
— Но наказанията са толкава ужасни, аз обичам да измислям приятни неща — каза Анн, прегръщайки Дейви. — Има толкова много неприятни неща в света, че няма полза човек да измисля повече.
Накрая Дейви бе изпратен в леглото, както обикновено, със заръката да остане в него до обяд на следващия ден. Той очевидно вече беше намислил нещо, защото когато Анн отиде в неговата стая малко по-късно, тя чу той да прошепва тихо името й. Когато влезе, тя го откри да седи в леглото, опрял лакти в коленете и брадичката в дланите си.
— Анн — каза той тържествено. — За всеки ли е лошо да изрича опаша… да изрича лъжи? Искам да знам това!
— Да, разбира се.
— Грешно е и за възрастните?
— Да.
— Тогава — обяви решително Дейви — Марила е лоша, защото тя ги изрича. И тя е по-лоша от мене, защото аз не знаех, че не трябва да се изричат, а тя знае…
— Дейви Кейт, Марила никога не е разказвала нищо подобно в живота си — каза възмутено Анн.
— Така прави. Тя ми каза миналия вторник, че нещо ужасно ще ми се случи, ако не си казвам молитвите всяка вечер. Аз не съм ги казвал вече цяла седмица, само и само да видя какво ще се случи… и нищо не се случи — обобщи Дейви с печален глас.