— Какво? — запитах го аз.
— Това е лицето на Сент Клер, мис.
— Сент Клер наистина е много луничав, въпреки че аз се опитвам да науча останалите да не говорят за луничките му… защото и аз самата бях луничава някога и много добре си спомням това. Но не мисля, че Сент Клер има нещо против. Той се ядосва, защото Джими го нарече „Сент Клер“, тогава той се нахвърлил върху него по пътя от училището за вкъщи. Чух за свадата, но не дадох вид, че зная за нея, защото ще ми повлияе…
Вчера се опитвах да науча Лоти Райт да събира числата. Запитах я: „Ако имаш три бонбони в едната ръка и две в другата, колко ще бъдат всичките?“ „Една пълна уста!“ — каза ми Лоти. А когато в класа, който изучава природата, помолих да посочат една добра причина, поради която краставата жаба трябва да бъде убивана, Бенджи Слоун отговори мрачно: „Защото ще вали на следващия ден!“
Трудно е да не се засмееш, Стела. Аз трябва да прикривам всичките тези забавни неща чак до дома и Марила казва, че я изнервям, когато чува дивите ми весели крясъци, които долитат до нея откъм източната мансарда без каквато и да била видима причина. Тя казва, че един човек в Крахтън е полудял някога и всичко започнало по този начин.
Знаеш ли, че Томас Бекет беше канонизиран като една змия? Роуз Бел казва това… също така Уилям Тиндъл е написал Новия Завет. Клод Уайт казва, че „глетчер“ това е човекът, който слага рамките на прозорците!
Мисля, че учителстването е най-трудното нещо, както и най-интересното нещо е да предразположиш децата така, че да можеш да им предадеш твоите истински мисли за нещата. Един ден през миналата седмица, в който имаше буря, аз събрах учениците около себе си на вечеря и се опитах да ги накарам да ми говорят така, като че ли аз съм една от тях. Помолих ги да ми разкажат за нещата, които най-много желаят да имат. Някои от отговорите бяха достатъчно обикновени… кукли, понита, кънки… Други наистина бяха оригинални. Хестър Баултър искаше „да носи неделната си рокля всеки ден и да се храни в гостната“. Хана Бел искаше да „бъде добра, без това да й коства никаква неприятност“. Мейджъри Уайт, която е на десет години, искаше да стане вдовица. Когато я запитах защо, тя ми отговори тъжно, че ако едно момиче не се омъжи, хората го наричат стара мома, ако си имаш съпруг, то той властва над тебе, но ако си вдовица, няма да има опасност да изпаднеш в такива бедствени положения. Но най-забележителното изказване принадлежи на Сали Бел. Тя искаше „меден месец“. Запитах я дали знае какво е това и тя предположи, че е някакъв извънредно красив тип велосипед, защото нейният братовчед в Монреал отишъл на меден месец, след като се оженил и винаги имал най-последните модели велосипеди!
Един ден пък помолих всички да ми кажат най-пакостното нещо, което някога са правили. Не можах да накарам най-големите да си признаят това, но трети клас ми отговори съвсем свободно. Елайза Бел запалила кардирания плат на леля си. Когато я запитах знаела ли е какво точно прави, тя ми отговори: „Не изцяло!“ Тя само опитала в единия край, за да разбере дали материята гори и целият топ пламнал на мига. Емерсън Гилис беше похарчил десет цента за бонбони, а не ги сложил в кутията за мисионерската лепта. Най-голямото престъпление на Анета Бел беше фактът, че е яла „боровинки, които растат в гробището“. Уили Уайт се беше пързалял по покрива на овчарника много пъти с панталоните, които носи в неделя. „Но бях наказан за това, защото трябваше да нося кърпените панталони в неделното училище през цялото лято и когато те наказват за нещо, ти не трябва да се разкайваш за това!“ — заяви Уили.
Бих искала да видиш някои от техните съчинения, толкова много ми се ще да ги видиш, че ще ти изпратя копия от някои от работите им, писани напоследък. Миналата седмица казах на учениците си от четвърти клас, че искам от тях да ми напишат писма за нещо, което им доставя удоволствие, като прибавих, че могат да ми разкажат и за местата, които са посетили или за някои интересни неща или личности, които са срещали или видели. Те трябваше да напишат писмата на истинска хартия за писма, да ги запечатат в плик и да ги адресират до мене, да направят всичко това сами, без ничия помощ. Миналия петък сутринта открих цял куп писма на бюрото си и тази вечер разбрах отново, че учителството си има своите хубави мигове, както и своите мъки. Тези съчинения компенсират едното с другото. Предлагам ти писмото на Нед Клей, както е написано с всичките му граматически особености: