Никога, така й се стори на Анн, не бяха скърцали така моливите, както тази сутрин и когато Барбара Шоу излезе на дъската, за да реши една аритметична задача, препъна се в кофата за въглища и резултатът беше плачевен. Въглищата се разпиляха из всички части на помещението, плочата, на която пишеше, се счупи на парчета и когато самата тя се надигна, лицето й беше изцапано от въглищния прах, та това накара момчетата да изреват от смях.
Анн изостави втория клас, на който беше дала задачата да си прочете урока и извърна глава:
— Наистина, Барбара — каза раздразнено тя. — Ако не можеш да се движиш, без да паднеш върху нещо, по-добре си седни на мястото. Просто е безобразно за едно момиче на твоята възраст да бъде толкова тромаво.
Бедната Барбара се отправи тежко към мястото си, сълзите й се смесиха с въглищния прах и ефектът от това смесване беше наистина гротесков. Никога досега нейната любима учителка не беше й говорила с такъв тон и по такъв начин, и сърцето на Барбара се разби. Самата Анн почувства прилив на угризение, но той само увеличи духовното й раздразнение и вторият клас, който четеше, й напомни, че следва урокът по аритметика, който си беше едно безмилостно наказание. Точно когато Анн обяви сбора от числата с остър глас, в стаята се втурна, останал без дъх, Сент Клер Донъл.
— Закъсняваш с цял половин час, Сент Клер — напомни му раздразнително Анн. — Защо закъсня?
— Моля ви, мис, трябваше да помогна на майка ми да направи пудинга за вечеря, защото очакваме гости, а Кларис Алмира е болна — каза Сент Клер със съвършено благочестив глас, но въпреки това неговите съученици избухнаха в буен смях.
— Седни си на мястото и отговори на шестте въпроса на страница осемдесет и четвърта от аритметиката си за наказание — каза Анн.
Сент Клер я погледна доста удивен от тона й, но отиде на мястото си и извади плочата си за писане. След това крадешком подаде един малък пакет на Джо Слоун, който седеше отвъд пътеката. Анн го залови точно в този момент и прибърза да направи фаталния извод за пакета.
Старата мисис Хайръм Слоун напоследък беше започнала да приготвя и да продава „орехови кейкове“, за да си докара нещо в прибавка към оскъдните доходи. Кейковете особено изкушаваха малките момчета и в последно време Анн беше имала не малко неприятности с тях. По пътя за училището момчетата похарчваха заделените си пари при мисис Хайръм и носеха кейковете в училище и, разбира се, ако беше възможно, ги ядяха и черпеха приятелите си по време на учебните часове. Анн беше ги предупредила, че ако донесат още кейкове в училището, ще ги конфискува. И ето в този момент Сент Клер съвсем спокойно подаваше един пакет, обвит в хартия на бели и сини ивици, каквато мисис Хайръм използваше, пред собствените й очи.
— Джоузеф — каза Анн, — донеси този пакет тук.
Джо, смутен и сконфузен, се подчини. Той бе дебело хлапе, което винаги почервеняваше и започваше да заеква, когато беше изплашено от нещо. Никой не можеше да те погледне толкова виновно, колкото самият Джо я гледаше в този момент.
— Хвърли го в огъня — каза Анн.
Джо изглеждаше много объркан.
— М-м-м-оля, м-м-м-ис — заекна той.
— Направи каквото ти казах, Джоузеф, и нито дума повече.
— Но… но… но, м-м-м-ис… има… — задъха се, изпаднал в отчаяние Джо.
— Джоузеф, ще ми се подчиниш ли или не?
Едно по-смело и по-хладнокръвно момче от Джо Слоун би могло да се изплаши от тона и от опасния блясък в очите на Ан в този момент. Това беше една нова Анн, която нито един от нейните ученици не беше виждал до този момент. Джо погледна ужасено към Сент Клер и отиде до печката, отвори голямата й квадратна вратичка и хвърли синьо-белия пакет в нея, преди Сент Клер да бе скочил на крака и да бе изрекъл и една дума. След това момчето навреме се отдръпна от печката.
Няколко минути ужасените ученици на училището в Ейвънли не знаеха дали ги беше разлюляло земетресение или някакъв вулкан беше изригнал наблизо. Невинният на вид пакет, за който Анн прибързано бе предположила, че съдържа орехов кейк, закупен от мисис Хайръм, всъщност съдържаше някакъв вид фойерверки и бомбички, които Уорън Слоун бе помолил бащата на Сент Клер да му донесе от града предишния ден, възнамерявайки да празнува рожден ден същата вечер. Бомбичките изгърмяха оглушително, а фойерверките избухнаха през вратичката на печката и се разпръснаха с яростно свистене из цялото помещение.