— Толкова съм радостна, че изказа тази мисъл, Присила — възкликна Анн, — наместо да си я бе мислила само и да бе я запазила за самата себе си. Този свят би бил много по-интересно място… въпреки, че той и сега си е много интересно… ако хората изказват истинските си мисли.
— Би било доста неприятно да привлечеш вниманието на някои хора — допълни дълбокомъдрено Джейн.
— Предполагам, че е така, но тяхна ще си бъде грешката, ако си мислят отвратителни неща. Така или иначе, днес можем да си изказваме мислите, защото те ще бъдат изпълнени само с красота. Всеки може да казва онова, което му идва на ум. Това е разговор. Тук има една малка пътека, която никога досега не съм виждала. Хайде да я изследваме.
Пътеката беше лъкатушна и толкова тясна, че момичетата вървяха в редица по едно и въпреки това клоните на елите докосваха лицата им. Под елите имаше цели възглавнички от кадифен мъх, а по-нататък, където дърветата ставаха по-малки и по-редки, земята избуяваше пищно в най-различни зелени растения.
— Колко много бегонии, така наречените слонски уши… — възкликна Дайана. — Ще си набера голям букет, толкова са хубави!
— Как може толкова прекрасни цветя да бъдат наричани с такива ужасни имена? — запита Присила.
— Защото онзи, който за първи път ги е наименувал, или не е имал никакво въображение изобщо, или е имал прекалено голямо въображение — каза Анн. — О, момичета, вижте това!
„Това“ нещо беше едно плитко горско езерце в центъра на малка, открита горска полянка, където пътеката свършваше. По-късно през сезона то щеше да пресъхне и на негово място щяха да избуят буйни папратови стебла, но сега езерцето блестеше със спокойната си повърхност, кръгло като чиния и чисто като кристал. Един кръг от стройни, млади брезички го ограждаха, а малките папрати украсяваха като с ресни бреговете му.
— Колко е красиво! — възкликна Джейн.
— Хайде да потанцуваме около него като горски нимфи — извика Анн и пусна кошницата си, за да протегне ръце към приятелките си.
Но танцът не се оказа много успешен, защото земята беше мочурлива и галошите на Джейн се изхлузиха.
— Не можеш да бъдеш горска нимфа, ако носиш галоши — направи извода самата тя.
— Е, ние трябва да наименуваме това място, преди да го напуснем — каза Анн, съгласявайки се с неопровержимата логика на фактите. — Всеки ще предложи едно име и ще теглим жребий. Дайана?!
— Езерото на брезите — предложи бързо Дайана.
— Кристалното езеро — каза Джейн.
Анн, която бе застанала зад двете момичета, се вгледа в очите на Присила, внушавайки й да не сгреши с някакво подобно име и Присила се издигна до равнището на внушението й с: „Блестящото стъкло“. Изборът на самата Анн бе „Огледалото на феите“.
Имената бяха изписани върху ивици брезова кора с молива на учителката Джейн, който тя извади от джоба си и бяха поставени в шапката на Анн. След това Присила затвори очите си и изтегли едната от корите. „Кристалното езеро“, прочете Джейн триумфално и въпреки убеждението на Анн, че на езерцето беше изигран мръсен номер, не каза нищо.
Проправяйки си път през избуялите шубраци отвъд езерцето, момичетата излязоха в едно уединено местенце в задната част на пасището на мистър Сайлъс Слоун. На отсрещната му страна те попаднаха на излаза на една полянка, която се виждаше през клоните на дърветата и гласуваха идеята да изследват и нея. Изследването им бе възнаградено с поредица от приятни изненади. Първото нещо, което видяха, след като заобиколиха пасището на мистър Слоун и излязоха на открито, бе аркообразен свод, образуван от клоните на диви череши, потънали в цвят. Момичетата отметнаха шапките на гърбовете си и закичиха косите си с кадифените, пухкави цветове. След това полянката се изви под прав ъгъл и навлезе в смърчова горичка, която бе толкова гъста и тъмна, че момичетата вървяха в мрак като по здрач и не можеха да видят дори късче небе, нито лъч слънчева светлина.
— Това място се обитава от лоши горски духове — прошепна Анн. — Те са палави и жестоки, но не могат да ни навредят, защото не им се позволява да вършат никакво зло през пролетта. Един от тях надничаше към нас иззад онази стара и разкривена ела, и не видяхте ли една тълпа от тях върху онази петниста голяма отровна гъба, край която минахме? Добрите феи винаги живеят на слънчеви места.
— Би ми се искало там да има наистина добри феи — каза Джейн. — Нямаше ли да е хубаво да имаме право на три желания… или дори на едно? Какво бихте си пожелали, момичета, ако имахте право на желание? Аз бих си пожелала да бъда богата, красива и умна.