Общо взето Подобрителите мислеха, че биха могли да се справят още по-добре, макар и мистър Леви Баултър, който бе посетен от един грижливо подбран комитет във връзка с фермата му, която се намираше в горния край на селището, да бе им заявил безцеремонно, че нямало да се разправя с нея.
По време на тази специална среща те възнамеряваха да напишат една петиция до училищните настоятели, в която смирено да помолят за ограда, която да отдели двора на училището от останалото пространство, планирано бе също да се обсъди засаждането на няколко декоративни дървета край църквата, ако фондовете на Обществото позволяха това, както самата Анн каза, нямаше защо да започват друга подписка, след като сградата на залата си остана боядисана в синьо. Членовете се събраха в гостната на семейство Андрюс и Джейн вече беше на крака, за да открие срещата на Комитета, на която трябваше да се изнесе доклад за цената на споменатите вече декоративни дървета, когато Гърти Пай се втурна с прическа тип мадам Помпадур и както винаги наперена до край. Гърти имаше противния навик да закъснява винаги: „За да направи появяването си по-величествено!“ — казваха злословниците.
Появата на Гърти в този момент наистина беше поразителна, защото тя се спря драматично в средата на стаята, вдигна ръцете си във въздуха, завъртя очи и възкликна:
— Току-що чух нещо съвършено ужасно! И какво мислите? Мистър Джадсън Паркър ще даде под наем цялата ограда край пътя на фермата си на една патентна медицинска компания, за да я изрисуват с реклами.
За първи път в живота си Гърти Пай предизвика такова вълнение със сензацията си, каквото желаеше. Ако тя беше хвърлила бомба сред равнодушните Подобрители, едва ли щеше да предизвика по-голямо вълнение.
— Това не може да е истина — заяви категорично Анн.
— Така казах и аз, когато го чух за първи път, ще знаеш — отбеляза Гърти, която се забавляваше във висша степен. — Казах, че не може да бъде истина, че Джадсън Паркър не би имал сърце да направи това, ще знаеш… Но татко го срещнал този следобед и го запитал за това и онзи потвърдил, че е истина. Просто си представете! Неговата ферма е от страната на пътя, който води за Нюбридж и колко съвършено ужасно ще изглежда той с тези реклами за хапчета и гипсове по цялото си протежение, нали съзнавате?
Подобрителите наистина съзнаваха всичко много добре. Дори и най-слабото въображение можеше да си представи какъв гротесков ефект ще има дългата половин миля ограда, украсена с такава една реклама. Всички мисли за църквата и училищната ограда изчезнаха пред тази нова опасност. Правилата за вежливост и наредбите бяха забравени и Анн, която беше изпаднала в отчаяние, се опита да опази тишината. Всички бяха заговорили в един глас внезапно и врявата заплашваше да се усили.
— О, хайде да запазим спокойствие — замоли се Анн, която беше по-възбудена от всички останали. — И да се опитаме да измислим някакъв начин, по който да предотвратим това.
— Не зная как ще го предотвратиш — възкликна Джейн с горчивина в гласа. — Всеки знае какъв е Джадсън Паркър. Той би направил всичко за пари. Няма и искрица обществен дух и каквото и да било чувство за красота.
Перспективата изглеждаше твърде обезкуражителна. Джадсън Паркър и неговата сестра бяха единствените Паркър в Ейвънли, така че никакви средства за постигане на целта не можеха да бъдат приложени по фамилна линия. Марта Паркър бе лейди на пределна възраст, която не одобряваше младите хора и особено пък Подобрителите. Джадсън бе общителен, гладко изразяващ се мъж, така унифицирано добре възпитан и любезен, че беше чудно защо имаше толкова малко приятели. Вероятно той бе надхитрял партньорите си в много сделки… нещо, което рядко можеше да създаде добър авторитет. Имаше репутацията на „хитър“ и общото мнение беше, че няма „много принципи“.
— Ако Джадсън Паркър има шанс да „спечели честно пени“, както сам казва, той никога няма да го загуби — заяви Фред Райт.
— Някой сред нас няма ли влияние над него? — запита отчаяно Анн.
— Той посещава Луиза Спенсър в Уайт Сандс — обади се Гари Слоун. — Вероятно тя би могла да го склони да не си дава оградата под наем.
— Не и тя — каза остро Гилбърт. — Познавам Луиза Спенсър добре. Тя не вярва в нашето движение, но вярва в доларите и центовете. Тя по-скоро ще подтикне Джадсън, отколкото да го разубеди.
— Единственото нещо, което може да се направи, е да насрочим среща на Комитета, да го изчакаме и да протестираме — каза Джулия Бел. — И трябва да изпратите момичета, защото той ще бъде твърде официален с момчетата, но аз няма да отида, така че никой няма защо да ме предлага.