Анн си позволи да се усмихне в мига, в който видя, че Пол не гледа към нея. Всички в Ейвънли знаеха, че старата мисис Ървинг отглеждаше своя внук със старомодните представи за хранене и морал.
— Да се надяваме, че това няма да е така, скъпи — извика му весело тя. — Как се справят твоите хора от скалата? По-големият близнак все още ли продължава да се държи добре?
— Той трябва да го прави — каза с категоричен тон Пол. — Знае, че няма да дружа с него, ако не се държи добре. Мисля, че той наистина е пълен с пороци…
— Разкрила ли е Нора Златната Лейди вече?
— Не, но предполагам, че подозира за нейното съществуване. Почти съм сигурен, че ме наблюдаваше последния път, когато влязох в пещерата. Нямам нищо против тя да разбере… Аз само заради самата нея не искам тя да… така че нейните чувства да не бъдат наранени. Но ако тя се е решила да нарани чувствата си, нищо не може да се направи.
— Ако аз дойда на брега някоя нощ с тебе, мислиш ли, че също бих могла да видя твоите скални хора?
Пол поклати мрачно глава:
— Не, не мисля, че би могла да видиш моите скални хора. Аз съм единственият човек, който може да ги види. Но ти би могла да видиш твоите собствени скални хора. Ти си от този тип, който може да го направи. Ние и двамата с тебе сме от този тип. Ти знаеш това, учителко — добави Пол и сграбчи дружески ръката й. — Не е ли чудесно да си от този тип, учителко?
— Великолепно е — съгласи се Анн и сивите й очи присветнаха, когато тя погледна към блестящите сини очи на момчето. Анн и Пол знаеха „Какво прекрасно царство пред взира се открива…“ и двамата знаеха пътя до тази щастлива страна. Там розата на радостта цъфти вечно край долината и поточето, облаците никога не затъмняват слънчевото небе, медните камбани никога не нарушават с дрънченето си мелодията и е пълно със сродни души. Познанието за географията на тази земя „на изток от слънцето, на запад от луната“… е безценно знание и не може да се купи на нито един пазар. То трябва да бъде дар от добрите феи по рождение и годините не могат никога да ти помогнат да ги срещнеш или да ти ги отнемат… По-добре е да притежаваш този дар, живеейки в мансардна стая, отколкото да бъдеш жител на дворци, без да го притежаваш.
Гробището в Ейвънли беше потънало в самотата на избуялата трева както винаги. Естествено, Подобрителите му бяха хвърлили око и Присила Грант бе проучила писанията за гробищата преди Обществото да се събере на последната си среща. В близко бъдеще Подобрителите имаха намерение да заместят потъналата в лишеи стара табела-указател с една нова, чиста и завързана на жица, да окосят тревата и да вдигнат падналите надгробни плочи.
Анн постави цветята, които бе донесла, на гроба на Матю и след това отиде в ъгъла, под сянката на тополата, където почиваше Хестър Грей. От деня на пикника през пролетта Анн беше поставяла цветя на гроба на Хестър всеки път, когато посещаваше гроба на Матю. Всяка вечер, преди да направи поклонението на гроба, тя отиваше в малката пуста градина в гората и донасяше оттам малко от белите рози на самата Хестър.
— Мисля, че ти ще ги харесаш повече от всички други, скъпа — каза тя, изпълнена с нежност.