И затова те винаги държаха килерите под стълбището изстъргани до блясък и никога не забравяха да преметат под леглата си. Щях да имам угризения на съвестта само при мисълта, че този килер не е подреден, когато мисис Морган пристигне у дома. След като прочетохме „Златните ключове“ с Дайана през април, взех за мое мото същия стих.
Вечерта Джон Хенри Картър и Дейви, който се навърташе около него, екзекутираха двата бели петела и Анн ги оскуба, тази работа винаги й беше противна и се примиряваше само и единствено с предназначението на тези закръглени птици.
— Не обичам да скубя птици — каза тя на Марила, — но не е ли цяло щастие, че ние не трябва да влагаме душите си в онова, което ръцете ни правят? Аз съм оскубвала птици със собствените си ръце, но съм си представяла, че блуждая из Млечния Път…
— Аз пък си мисля, че ти разпръскваш повече пера по пода от всеки друг път — отбеляза Марила.
След това Анн постави Дейви в леглото и го накара да обещае, че ще се държи възпитано на следващия ден.
— Ако аз утре се държа добре, толкова добре, колкото мога, ще ми позволиш ли да бъда толкова лош, колкото си искам на последващия ден? — запита Дейви.
— Не бих могла да направя това — отвърна му предпазливо Анн, — но ще ви взема с Дора да погребете малко край мочурището, точно на онова място, където е езерцето, ще вървим по крайбрежието на пясъчните хълмове, и ще си направим един пикник.
— Това е сделка — каза Дейви. — Ще бъда добър, можеш да бъдеш сигурна. Имах намерение да намина към дома на мистър Харисън и да стрелям с моята пушка в Джинджър с грахови зърна, но това ще го направя някой друг ден. Предполагам, че утре ще бъде просто неделя, но за един пикник по брега все пак си струва човек да запази търпение…
Глава седемнадесета
Една глава, изпълнена със злополуки
Анн се събужда три пъти през нощта и се приближава до прозореца, за да провери дали предсказанието на чичо Ейб не се е сбъднало. Най-после се сипна зората с бисерна мекота, после от небето заструи сребърно сияние и се посипаха бляскави лъчи — пробуди се един чудесен ден.
Дайана пристигна скоро след закуската, с кошница в едната ръка, а през другата бе преметнала своята муселинена рокля, тъй като нямаше да може да я облече, докато не приключеха всичките приготовления за обяда. В този миг тя бе облечена в следобедната си розова басмена рокля и с чудесно набраната, обшита с волани, ленена престилка. Изглеждаше спретната от главата до петите, хубава и настроението й беше приповдигнато.
— Ти си просто една сладурана — възхити й се Анн, когато я видя.
Дайана въздъхна:
— Но се наложи да отпусна по шевовете всяка една от моите рокли отново. Наддала съм четири паунда от юли месец. Анн, докъде ще я докарам така? Героините на мисис Морган са все високи и тънички.
— Е, хайде сега, да забравим нашите грижи и да мислим за хубавите неща — отговори Анн радостно. — Мисис Алън казва, че винаги, когато си мислим за нещо неприятно, досадно, трябва също да си припомним и нещо хубаво, което можем да му противопоставим. Макар и да си се закръглила малко, ти имаш най-милите трапчинки; какво, че моят нос е покрит с лунички, затова пък формата му е много правилна. А ти мислиш ли, че луничките ми избледняват от лимоновия сок?
— Да, наистина има полза — огледа я внимателно Дайана.
— Първо ще украсим гостната — Анн, въодушевена от този отговор, се упъти към градината, изпъстрена с ефирни сенки и златисти отблясъци. — Имаме предостатъчно време, тъй като Присила каза, че ще бъдат тука около дванайсет и половина най-късно. Значи ще обядваме в един.
Съмнявам се дали в този миг някъде в Канада или в Съединените щати имаше две по-щастливи и по-развълнувани момичета от нашите. С всяко подкастряне розите, божурите и зюмбюлите като че ли проговаряха: „Мисис Морган пристига днес“. Анн недоумяваше как мистър Морган може така тихо, кротко да си коси тревата в ливадите оттатък междуселския път, сякаш не им предстоеше такова вълнуващо събитие.
Гостната на „Зелените покриви“ бе доста неприветлива и мрачна, мебелите бяха тапицирани с конски кожи и пълни с твърд косъм, върху облегалките на столовете и канапето имаше малки покривчици, положени и изравнени като с конец, с изключение на случаите, когато те се закачваха за копчетата на нещастните гости. Но дори и Анн не би могла да окаже никакво влияние върху Марила за каквато и да е промяна в дома, тъй като тя не даваше да се чуе и дума за това. Все пак цветята освежиха невероятно стаята и след като Анн и Дайана приключиха работата си, тя изглеждаше неузнаваема.