— Да, само трябва да измислим някакъв начин, по който да накараме мисис Хайръм Слоун да държи кравата си далеч от пътя… защото в противен случай тя ще ни опасе гераниите — засмя се Дайана. — Започвам да разбирам какво имаш предвид, когато казваш образование на обществените чувства, Анн. Ето там е старата къща на Баултър. Виждала ли си някога нещо толкова паянтово? И е кацнала точно край пътя при това. Когато гледам някоя стара къща, на която прозорците зеят изцъклени, винаги ме връхлитат мисли за смъртта с нейните празни очни кухини.
— Мисля, че една стара, опустяла къща е много тъжна гледка — обади се със замечтан глас Анн. — Тя винаги ме кара да си мисля за миналото й и да скърбя за радостните мигове на отминалите й времена. Марила казва, че едно голямо семейство е живяло в тази стара къща преди много години и че мястото наистина е било много хубаво, с прекрасна градина, обсипана от всички страни с рози. Къщата била пълна с малки деца, със смях и песни, а сега е празна и нищо не я раздвижва, освен вятъра. Колко ли самотна и тъжна се чувства! Вероятно всички те се връщат в лунните нощи… духовете на малките деца, които са живели тук преди много години… и на розите… и на песните… и за кратко старата къща може да сънува, че е млада и изпълнена отново с радост…
Дайана поклати глава:
— Никога не си представям такива неща за околностите, Анн. Не си ли спомняш колко се ядосваха майка ми и Марила, когато си въобразихме, че има призраци в Хаунтид Ууд? Оттогава аз не мога да мина през тези храсталаци спокойно, след като се мръкне и ако започна да си въобразявам такива неща за старата къща на Баултър, също ще ме е страх да мина край нея. Освен това, онези деца не са мъртви. Те са пораснали всичките и се чувстват добре… и едно от тях е касапин. А цветята и песните изобщо не биха могли да бъдат призраци…
Анн изпусна лека въздишка. Тя обичаше Дайана много и те двете винаги са били добри приятелки. Но Анн отдавна беше разбрала, че когато блуждаеше в царството на фантазията, трябваше да остане сама. Пътят към него беше омагьосана пътека, по която и най-скъпото й същество не можеше да я последва.
Дъжд, придружен с гръмотевици, рукна, докато двете момичета бяха в Кармоди, той обаче не продължи дълго, и пътят към дома, който минаваше през ливадите, където капчиците дъжд искряха върху големите клони на дърветата и през малките, обрасли в зеленина долинки, в които мокрите папрати изпускаха дъхави аромати, беше възхитителен. Но точно когато навлизаха в ливадата Кътбърт Анн видя нещо, което, според нея, разваляше красотата на пейзажа.
От дясната страна на пътя пред тях се простираше обширната сиво-зелена нива на мистър Харисън, която бе насадена с късен овес, нивата беше тучна и плодородна, а точно в средата й, сред нейната гладка повърхност, в средата на буйните стръкове, надвесила се над завоювания си овес и премигвайки срещу девойките спокойно си преживяше една дойна крава.
Анн отпусна юздите и се изправи, стиснала устни — факт, който не предвещаваше нищо добро за четириногия хищник. Без да каже и дума, тя слезе пъргаво, стъпвайки върху спиците на колелата и се спусна към оградата преди Дайана да разбере какво се беше случило.
— Анн, върни се — извика Дайана в мига, в който се съвзе от учудването и си възвърна гласа. — Ще си скъсаш роклята в тези влажни стръкове… ще я разкъсаш. Тя не ме чува! Е, сама тя никога няма да изкара кравата. Трябва да отида и да й помогна, разбира се…
Анн напредваше през овеса лудешката. Дайана скочи бързо на земята, върза коня за един от коловете, подви красивата си пола от ленен плат на карета, така че преметна полите й върху раменете си, прескочи оградата и последва яростната си приятелка. Тя можеше да тича по-бързо от Анн, която се затрудняваше от прилепналата до бедрата й мокра пола и скоро я задмина. Зад тях оставаше една просека, която щеше да разбие сърцето на мистър Харисън в мига, в който той я откриеше.
— Анн, за бога, спри — задъха се бедната Дайана. — Наистина останах без дъх, а ти си мокра до мозъка на костите…
— Аз трябва… да… изкарам… кравата… преди… мистър Харисън… да я види — задъха се Анн. — Не ме е… грижа… ако ще и да се удавя… стига да… успеем… да свършим това.
Но дойната крава очевидно не откри добра причина да бъде изгонена от нейното толкова вкусно за паша пространство. Миг след като двете, останали без дъх, момичета я доближиха, тя се обърна и се втурна направо към срещуположния ъгъл на нивата.