На полираната маса момичетата сложиха голяма купа, отрупана с картофи — бели и пухкави като снежни топки; на полицата на камината изсипаха куп рози и папрат; на лавиците за украшения наредиха синчец; от двете страни на тъмната решетка на камината поставиха по една ваза с искрящо червени божури, а самата решетка освежиха с жълти макове. Цялата тази изумителна феерия от цветове проблясваше и трептеше на слънчевата светлина, която си пробиваше път през виещите се край прозореца орлови нокти, през буйната зеленина. Изобилие от ярки цветове и танцуващи сенки, които трептяха по стените и пода и преобразяваха във въображението на Анн мрачната малка стая в уютна беседка. Промяната порази дори Марила и изтръгна от гърдите й вик на възхищение в мига, когато тя влезе с намерението да ги критикува.
— А сега трябва да подредим масата — каза Анн с интонацията на жрица, готова да пристъпи към свещен ритуал в чест на някое божество. — Ще сложим една голяма ваза с диви рози в центъра на масата и по една роза над чинията на всеки… ще има и един специален букет от току-що разтворили се розови пъпки само над чинията на мисис Морган… като алюзия за „Градината на розите“, нали разбирате.
Аранжираха масата във всекидневната, като използваха най-финия ленен комплект на Марила, най-хубавия порцеланов сервиз и най-хубавите чаши и сребърни прибори. Можете да сте напълно сигурни, че всяка чиния, чаша и прибор бяха излъскани до съвършен блясък.
После момичетата припнаха към кухнята, изпълнена с апетитни аромати от фурната, в която пилетата вече се бяха опекли и месото цвъртеше приятно. Анн приготви картофите, а Дайана — граховите и бобените зърна. След това, докато Дайана приготвяше в малкото килерче, в което имаше и чешма, салатата от марули, Анн, чието лице бе пламнало до яркочервено, както от вълнение, така и от горещия огън, приготви хлебния сос за пилетата, накълца лука за супата и накрая разби сметаната за лимоновите сладки.
А какво правеше Дейви през цялото това време? Дали спазваше обещанието си да бъде послушен? Да, наистина. Той настоя да остане в кухнята — любопитството го караше да наблюдава всичко, каквото ставаше там. Но тъй като седеше тихо и кротко в ъгъла, зает с развързването на възлите на парче мрежа за херинга, намерено по време на последното му спускане до брега, никой не възропта срещу присъствието на малчугана.
В единайсет и половина салатата от марули бе готова, златистите тестени кошнички за лимоновите сладки бяха напълнени с разбитата сметана и всичко, което трябваше да цвърти и бълбука, наистина цвъртеше и бълбукаше вкусно.
— Най-добре ще е вече да отидем да се преоблечем — каза Анн, — защото те могат да се появят преди дванайсет. Трябва да обядваме точно в един часа, тъй като е задължително супата да бъде сервирана веднага щом стане готова.
Церемонията по обличането в източното крило се оказа сериозна работа. Анн често-често се вторачваше загрижено в огледалото, за да се увери и да се зарадва, че луничките й съвсем не се забелязват — било от лимоновия сок или от необичайната руменина по лицето й. Когато двете момичета се приготвиха, те бяха също толкова хубавки, гиздави и женствени, каквито бяха всичките героини на мисис Морган.
— Много се надявам да мога да казвам от време на време по някоя дума, а не просто да седя като глухоняма — каза Дайана разтревожена. — Всяка една героиня на мисис Морган умее да води разговор така добре, а аз се страхувам, че езикът ми ще се заплете и ще изглеждам кръгла глупачка. И сигурно ще кажа: „Аз съм се схванала“. Не съм употребявала често тези думи, откакто мис Стейси бе учителка тук, но в моменти на вълнение те със сигурност ще ми се изплъзнат. Анн, ако кажа и пред мисис Морган „Аз съм се схванала“, ще умра от срам. И това би било още по-зле, отколкото нищичко да не кажа.
— Притеснявам се за много неща — Анн също изказа своята тревога, — но не мисля, че съм изплашена чак дотолкова, че да не мога да приказвам.
Трябва да бъдем справедливи към нея и да признаем, че думите й бяха искрени.
Анн покри своето муселинено великолепие с голямата престилка и слезе в кухнята да наглежда супата. Марила също се бе облякла според случая и бе пременила близнаците. Изглеждаше по-развълнувана от всякога. В дванайсет и половина дойдоха семейство Алан и мис Стейси. Всичко вървеше според предвижданията, но Анн започна да се нервира: време беше вече да пристигне също и Присила с мисис Морган. Момичето изтичваше често до портата и поглеждаше неспокойно към пътеката, както правеше в приказката „Синята брада“ нейната съименница, като надничаше тревожно от прозорчето на кулата.